Старозагорският театър „Гео Милев“ празнува Международния ден на Мелпомена

На 27 март отбелязваме Международния ден на театъра. Той e въведен през 1961 г. от парижкия Международен театрален институт, действащ под егидата на ЮНЕСКО. Според устава си организацията има за цел разширяване на сътрудничеството между всички театрални дейци.

По повод Деня на театъра кметът Живко Тодоров поздравява съставите на ДТ „Гео Милев“ и Държавен куклен театър:

„Не спират предизвикателствата пред Вас! Сложно и трудно е времето за всички!

Театърът- храмът на изкуството, отново затвори врати! Затворени са сградите, но за магичната и вдъхновяваща сила на Мелпомена няма прегради.

Винаги ще Ви има, светли хора на изкуството, независимо от превратностите на времето и съдбата! Вие сте нашата вяра в красивия и топъл смисъл на живота. Защото Театърът е покана за разговор- сърдечен, разтърсващ, истински. Театърът е един никога неспиращ диалог между духа и материята, между изконните ценности и категории, между Аз и Ти, между злото и любовта!

Вярвам, че това объркано време скоро ще свърши! И залите отново ще ни приемат в съкровеното си пространство! Нека всички излезем от тази ситуация по-мъдри, по- отговорни и смели, по-добри!

От сърце Ви пожелавам здраве, творческо вдъхновение, всеотдайна публика и нестихващи аплодисменти!“, пише в поздравителния адрес.

Театралната дейност в Стара Загора е на повече от 140 години. Най – ранните наченки на театрална дейност под ръководството на даскал Петър Иванов, с участието на Кольо Ганчев и неговия оркестър, датират от 1870 г.

Първото театрално представление е поставено по пиесата на П. Р. Славейков – „Малакова“ на 18 април 1870 г. Премиерата се състои в салона на Главното девическо училище при черквата „Света Богородица“ в кв. „Акарджа“.

От 1900 г. представленията се организират от трупа към Дружество „Театър“. На 1 април 1912 г. е положен основният камък на бъдещата театрална сграда по проект на арх. Никола Лазаров, наподобяваща по стил виенски барок. През 1914 г. новият театрален салон е вече факт и тук, през 1916 г. поетът Гео Милев поставя експериментално пиесите „Едип цар“ на Софокъл и „Ревизор“ на Гогол.

Началото на професионалното театрално изкуство в града е поставено през сезон 1919-1920 г. Особена заслуга за това имат Мара Шопова и брат ? Данчо Делчев, които развиват всестранна творческа дейност.

През 1970 г. с указ на Народното събрание, театърът е преименуван в Драматичен театър „Гео Милев”.

От 1971 г. е настанен в новата модерна сграда за опера и театър на бул. „Митрополит Методий Кусев“ № 30. През 1997 г. сградата на Стария театър е реконструирана и реставрирана и официално открита.

Днес Драматичен театър „Гео Милев” е неизменна част от културното наследство и традиции на Стара Загора, превърнал се е в една от духовните емблеми на нашия град и заема достойно място в историята на българското театрално изкуство.

Кукленият театър в Стара Загора е основан през 1957 г. Без специализирано академично образование, само с природно подсказана нагласа за такова изкуство и културен идеализъм в театъра се събират неколцина млади хора с различни. С много труд и упоритост те усвояват специфичния език на куклата и заговарят на него с уверен глас. Основател и първи директор на театъра е Петър Добчев. Петър Александров е първият режисьор. Първият спектакъл се нарича „Мечо Турист”.

На 1 януари 1962 г. театърът става държавен. Във ВИТИЗ се създава куклена катедра и в Кукления театър на Стара Загора постъпва първата му възпитаничка – Антоанета Ботушарова. В театъра започва работа и кукления сценограф Веселин Неделчев, който заслужено е наречен „българският татко Карло”. След пионерите, ред идва на реформаторите и новаторите в развитието на ДКТ – Стара Загора. Васил Апостолов е директор и режисьор в театъра от 1968 до 1982 г.

Той превръща Старозагорския куклен театър в действително професионален театър. На мястото на старото читалище, Апостолов изгражда модерен детски културен център със съвременна сцена, зала, звуково и осветително оборудване, весела детска сладкарница, пеещия часовник с куклите и танцуващия Пиеро пред входа, дело на друг голям творец в театъра – скулптура Емил Иванов. След оттеглянето на Апостолов през 1982 г., директор на театъра става Любомир Цакев, който поради заболяване се оттегля през 1996 г. и на негово място за две години директор става скулптура Емил Иванов.

Днес театърът има изключително млад ансамбъл. Репертоарът му е изпълнен с множество заглавия на постановки за деца и възрастни. Театърът е водещ и се радва на изключителен национален и международен престиж. На сцената му са поставени над 300 постановки от български и световни автори, пишещи за деца и възрастни.

Светът е театър – и всички хора в него са актьори.

Честит празник!