Старши треньорът на „Берое“ пред в. „Септември“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 45, 1990 г.
СТАРШИ ТРЕНЬОРЪТ НА „БЕРОЕ” ПАНАЙОТ ПАНАЙОТОВ ПРЕД В. „СЕПТЕМВРИ”
„НЕ СЪМ УДОВЛЕТВОРЕН!”
В събота се изиграха последните мачове от тазгодишното републиканско първенство по футбол. След бледа и с „ваканционно” настроение игра „Берое” загуби в Благоевград от местния „Пирин” с 3:0. след приключването на срещата спортният редактор на в. „Септември” Сава Савов се срещна и разговаря със старши треньора на отбора Панайот ПАНАЙОТОВ, който бе любезен да отговори на поставените му въпроси.
-Каква е оценката Ви за завършилото първенство?
-За разлика от други години, то бе по-оспорвано, поне в борбата за спечелването на второто и третото място, както и борбата между изпадащите състави. Що се отнася до някакви промени в тактико-техническо отношение, не видяхме нищо ново. В последните месеци ме изненада спадът в отбора на ЦСКА, който малко прибързано някои го обявиха едва ли не за „супер-отбор”, както и израстването на „Славия”. Много добре играха „Локомотив” (София), „Сливен”, „Етър”. Напрегната бе борбата за оставане в групата и според мен логично изпадна „Хебър”, който разчита предимно на чужди състезатели, а не на свое „производство”.
-В този контекст на мисли как преценявате представянето на ръководения от Вас състав на „Берое”?
-В началото на сезона 1989/90 година бяхме си поставили за цел да влезем в шестицата, нещо, което бяхме направили предните две години, т.е. да си заздравим позициите в челото и да помислим за нещо по-добро. Но в спорта не винаги става това, което мислиш. Отборът се ръководи от двама треньори. Аз го поех след изиграването на единадесет кръга и имахме спечелени само 7 точки. А смяната на треньора винаги води до сътресения. И независимо, че за седемнадесет мача спечелихме 22 точки с 8 победи, 6 равенства и 4 загуби и това са около 65 на сто от възможните точки, аз не съм удовлетворен.
-Имал съм възможност да наблюдавам в последните няколко сезона немалко от срещите, които „Берое” играе на чужд терен, и съвсем отговорно мога да твърдя, че отборът е едно явление в българският футбол, в който факторът „домакинство” играе толкова важна роля. В значителна част от гостуванията „Берое” играе по-добре, отколкото в къщи. Как ще обясните това?
-Факторът „домакинство” е нож с две остриета, поне що се касае до извънстоличните отбори. При тях няма друга алтернатива, освен победа на собствен терен и това „връзва” много често играта на футболистите. Те почват да прибързват, необосновано да грешат. Водени от желанието си да вкарат гол на всяка цена, те започват да нападат с всички възможни средства, увличат се напред и… помним какво стана срещу „Сливен”.
На чужд терен момчетата играят по-прибрано, по-точно спазват тактическите указания, а освен това ние разполагаме с много добри изпълнители на контраатаката – Калайджиев, Келепов, Митев, Чешмеджиев, Бончев. По този начин ние спечелихме победи над три от основните съперници, два от които вече заминаха на поправителен в „Б” РФГ.
-Вие дълги години бяхте помощник-треньор, а преди това и учител в Спортното училище. Познавате по-голямата част от състезателите от най-ранна възраст. Кои според Вас направиха голям качествен скок през тази година?
-Според възможностите се представиха някои от по-опитните играчи – Калайджиев, Бончев, Митев, Келепов, Сивриев, Чешмеджиев, Ганчев. А лично мен най-много ме радва значителният напредък в играта на Миренски, Недялков и Драгов.
-Казахте, че не сте удовлетворен от представянето на „Берое”. Кои са причините?
-На първо място бедите ни дойдоха, че не бе извършена добра селекция, най-вече на играчи от защитата и средата на терена. Фактите показват, че ние сме отборът с една от най-слабите защити в „А” група – вкарали са ни 48 гола. Докато нападението ни е било с добра продуктивност – 43 гола.
В отбора има 5 студенти – Петко Тенев, Грудев, Илиев, Ганчев и Динев. Те отделяха твърде много време за учение. Отсъствуваха от тренировки, което за дълги периоди, с изключение на Ганчев, ги изваждаше от добра форма. Освен това искам да подчертая, че капитанът Петко Тенев почти нищо не допринесе за излизането на „Берое” от продължителната криза.
Не искам да подценявам и ролята, която изиграха контузиите. Динев тъкмо се наложи в състава, но се контузи и трябваше да бъде опериран. Митев отсъствува почти година и половина, а и сега не е напълно възстановен. Костадинов се лекува два месеца и формата му рязко спадна. Ников, който преотстъпихме на „Локомотив”, също не бе здрав.
За съжаление ние държим едно твърде незавидно челно място – това по броя на наказателните картони. Не искам да се оправдавам, но в бъдеще трябва сериозно да се замислим за равнището на възпитателната работа.
-В края на всеки сезон се заговорва, че някои играчи ще напуснат, други че ще идват…
-Засега е сигурно само това, че ни напуска Радко Калайджиев, чийто договор изтече. Това е загуба за отбора, но… Молба за напускане има и от Петко Тенев. Кои играчи ще дойдат, все още не мога да кажа, тъй като и аз не знам с пълна сигурност. Но във всички случаи ще се стремим да привлечем футболисти с известен опит, а и на попълнения от младежкия състав. Мисля, че само при едно съчетание на опит с младост може да се изгради боеспособен и добър отбор, който да радва с изявите си своите многобройни почитатели.