Поетесата Стефанка МИРЧЕВА ни изпрати свое стихотворение-позиция, събрало разочарованието й. Вие споделяте ли го?
Гьол на плача
В града ни многолетен,
верен страж на словото изящно,
на пера блестящи,
развихриха се акъллии страшни
с фантазии нечувани, с кураж,
без маене в централното му ложе
пластични елементи да положат –
подводни, ужким, плочи с писмена
на даровити местни имена.
Велико! Ала няма и година,
поетите ни в жабуняк се давят!
Ръждясаха словата им от тинята –
безсрамно, безпризорно изоставени.
И плаче паметта им с остри ръбове,
стърчащи над мътилката озъбени…
О, Боже! Резултатът се прецака!
Не бе той явно за главица всяка…
Но що пък толкоз?
Днес е демокрация!
На щури простотии нашта нация
навикнала е, дявол да го вземе!
И чудно – тя превърна се в атракция!
Около нея мургавелци крачат,
надхрачвайки се в плиткия й гьол –
боклучище за мръсотии бол
и верни на стандартните привички,
кирливковците лете се подпличкват –
нали все пак е баня без пари?
А мъртвите лирици на града ни? –
тях нека Бог да ги прости…
