Стефан Саранеделчев: Детската учителка Мария Димитрова

ПЪРВИТЕ МИ УЧИТЕЛИ

ДЕТСКАТА УЧИТЕЛКА МАРИЯ ДИМИТРОВА

Първият ми спомен за досег с учител бе през есента на 1952 г. Току-що бях навършил 5-годишна възраст. Очертаваше се възможността майка ми да бъде приета на работа в Завод 10 (сега „Арсенал“ АД). Поради това, трябваше да се помисли кой ще ме гледа докато родителите ми са работа. Разговаряха по този въпрос с „леля Миче“ – първа братовчедка на татко, която по това време бе детска учителка на предучилищна група в Куленското училище „Бончо Шанов“. Въпреки че децата в тази група трябваше да са навършили 6-годишна възраст, вероятно след ходатайството на учителката ме приеха. Изкарах в „забавачницата“ (така тогава се наричаха предучилищните групи) на Куленското училище около два месеца. За съжаление въпросът около назначаването на майка в Завод 10 не се уреди и това бе основната причина да бъде преустановено ходенето ми в тази „забавачница“.

Впечатленията ми от Мария Димитрова обаче не са само от тези два месеца, през които ми бе детска учителка. Както писах, тя бе първа братовчедка на татко. Те бяха деца на двама братя и семействата ни и преди 1952 г., а и след това общуваха.

Мария Димитрова Димитрова (по баща Георгиева) е родена на 24.09.1929 г. в Казанлък. Баща £ – Димитър Георгиев Саранеделчев е първият лютиер в Казанлък, а заедно с по-малките си братя Петко, Боньо и Иван Саранеделчеви през 1924 г. основават първата в България фабрика за струнни музикални инструменти „Кремона“ – Казанлък. Мария Димитрова завършва средно образование –Девическата гимназия в родния си град през 1947 г., а през 1950 г. Полувисшия учителски институт за детски и начални учители в София. След дипломирането си започва работа в споменатата по-горе предучилищна група. Няколко години по-късно започва работа в Целодневна детска градина „Москва“, която се помещаваше в една от къщите на рода Стайнови (сега на това място е построен Грандхотел „Палас“). Там се пенсионира през 1984 г.

Запомнил съм я като една вечно усмихната, добросърдечна жена. Добротата и толерантността, която бе наследила от баща си проявяваше не само в отношението £ към децата в и извън детската градина, но и в общуването си с всички хора.

През 1951 г. сключва брак с Веселин Иванов Димитров, един също много културен, доброжелателен човек. Той учи в същия институт като Мария, с която се запознават по време на следването си и заедно завършват. Веселин не е упражнявал учителската професия, защото има заложби на художник и скулптор и през целия си трудов стаж е бил в групата по художествената украса на Казанлък, в звено „Паркове и градини“ към общината. Взема дейно участие в сценографията на много постановки на сцената на НЧ „Искра“. Драматична част от живота на семейство Димитрови бе в края на 60-те години на миналия век, когато Веселин пътува с група на екскурзия в Италия. Произведенията на великите италиански майстори – художници, скулптури, архитекти винаги са го впечатлявали и той решава да остане в тази страна, за да се опита да реализира своите способности в областта на живописта и скулптурата. След неговото незавръщане, над съпругата и дъщеря им Ирена (по него време ученичка, а по-късно медицинска сестра) започват своеобразни издевателства от Държавна сигурност, за да принудят Веселин да се върне. Успяват да постигнат целта си, като след връщането му в България той е осъден за така нареченото по онова време „престъпление невъзвращенство“ и прекарва известно време в Централния софийски затвор.

Мария Димитрова почина на 19 юли 1992 г. в Казанлък.