ИВАНКА КОТЕВА
По времето, когато учих в Трето средно училище „Т. Юлиев“ една от популярните начални учителки бе Иванка Минчева Котева.
Тя през 40-те години е била в Начално училище „Иван Недялков“ (Къренското училище), а през учебната 1949/1950 г. е назначена за начална учителка в старото Калпакчийското училище, което тогава вече е част от Народно основно училище „Т. Юлиев“. Определено е да води второ отделение на мястото на дотогавашния начален учител в това училище Васил Ботев, който е командирован в „южните покрайнини“.1 Отличната £ музикална култура и певчески способности са основание през следващата учебна 1950/1951 г. да бъде назначена за нередовен учител по пеене и класен наставник на 7-в клас в прогимназията на същото училище. През учебната 1951/1952 г. е учител в занималнята на училището, а през учебните 1952/1953 г., 1953/1954 г. и 1954/1955 г. е отново учител (макар и нередовен) по пеене и география в прогимназиалния курс. Когато бях във втори клас, през септември 1955 г. тя пое първи клас на децата родени 1948 г. и ги обучава през следващите 4 години. За нея Петър Илчев, на когото е била учителка от 1955 г. до 1959 г. си спомня: „Оставила е в мен прекрасни впечатления на истински учител. Имам само едно разочарование от нея: В 3-ти клас ни заведоха на кино. Тогава някои от момчетата дърпали плитките на момичетата. На следващия ден Котева изкара пред класа 5–6 момчета, между които и мен. Зашлеви на всеки по един силен шамар и ни изкомандва да седнем по местата си с предупреждение да не дърпаме повече косите на момичетата. Стана ми обидно, защото аз не бях дърпал косите, а някой ме е наклеветил неоснователно. Но при всички други случаи Иванка Котева бе справедлив учител.“
Стефан Саранеделчев: Началната учителка Дона Кошева
От учебната 1959/1960 г. поема нов първи клас (на родените 1952 г.) и ги обучава през следващите четири години, след което се пенсионира.
Много енергична, дейна жена бе Котева. Известна с участията си в няколко състава на НЧ „Искра“. Най-запомнящо е участието като солист в Музикалния театър, което започва още в началото на 40-те години на ХХ в. и продължава няколко десетилетия. Изпълнява едни от главните роли в оперетите „Овчарова жалба“ (постановка 1942 г.), „Лиляна“ (1946 г.), „Запорожци зад Дунава“ (1947 г.), „Чучулигата“ (1948 г.), „Верният приятел“ (1950 г.), „Взаимна любов“ (1950 г.), „Волният вятър“ (1952 г.), операта „Гергана“ (1954 г.), оперетите „Аршин Мал Алан“ (1956 г.), „Сватба в Малиновка“ (1956 г.), „Бунтовна песен“ (1958 г.), „Царицата на чардаша“ (1958 г.), на която е и режисьор, „Мамзел Нитуш“ (1959 г.), „Веселата вдовица“ (1959 г.), „Птицепродавецът“ (1962 г.), с асистент-режисьор Котева, „Севастополски валс“ (1963 г.), „Мадам Сан-Жен“ (1966 г.), с пом. режисьор Котева, „Волният вятър“ (1966 г.), с ас. режисьор Котева, операта „Дон Паскуале“ (1967 г.), с ас. режисьор Котева, оперетите „Синият Дунав“ (1967 г.), „Студентката“ (1969 г.), с ас. режисьор Котева, „Златната долина“ (1971 г.), „Графиня Марица“ (1977 г.) и др.
По признания на безспорната прима на казанлъшкия Музикален театър Мария Стоянова тя е получила огромна помощ за своето израстване от Иванка Котева, от която е научила много неща.3
Котева бе и сътрудник на градския вестник „Искра, където са публикувани нейни дописки за културни събития. През 1960 г. в юбилейния сборник „100 години читалище „Искра“ е поместен обширен неин материал озаглавен „Пътят на Музикалния театър при „Искра“.
Иванка Минчева Котева не бе семейна и живееше със своята майка в апартамент в жилищен блок западно от Кино „Искра“. След смъртта на майка си, не след дълго и тя почина и днес за съжаление никой не може да си спомни нито кога е родена, нито кога е починала.
ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК.
Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора.
