Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – Кольо Бъчваров

КОЛьО БЪЧВАРОВ

Той постъпи като учител по ръчен труд (трудово обучение) в ОУ „Христо Смирненски“ през учебната 1960/1961 г. В началото на същата учебна година с един тесен около два метра проход съединиха дворовете на ОУ „Хр. Смирненски“ и закритото вече Начално училище „Л. Чешме­джиев“ (бившето Еврейско училище). Една от стаите на първия етаж на двуетажната сграда на закритото училище бе преустроена за работилница по трудово обучение и преди всичко по дърводелство. Това бе „цар­ството“ на учителя Бъчваров и първото изделие, което трябваше да изра­ботим под негово ръководство бе домашна дървена аптечка по зададен модел. Основният проблем бе в това, че изработката трябваше да стане с наш материал, а през онези години на дефицит ние учениците, а и роди­телите ни се чудихме откъде и как да си набавим такъв. По-долу ще пре­дам спомени за К. Бъчваров на моя родственик Цветан Вълев, сега жи­веещ в гр. Финикс, САЩ, които покриват моите оценки за този добър учител и човек:

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ДОБРИНА СТОЯНОВА

„През учебната 1971/1972 г. постъпих в 5-ти клас на ОУ „Хр. Смир­ненски“. Учителят ни по трудово обучение Кольо Бъчваров бе среден на ръст, с побеляла, къдрава коса. Облечен винаги в работна манта ни пре­подаваше дърводелство. Усмихнат, спокоен, много търпелив с нас. Изра­ботвахме ракети от дърво, а след това дървени иглинарници, с малко чекмедже, пирографиране и др. Машинното отделение бе с циркуляр, дървени менгемета и рендета. Най-подробно ни обясняваше за разновид­ностите на дървения материал и как да се пристъпи към обработването му. Развиваше нашите умения и сръчности. Имаше огромен авторитет и всички много го обичахме.“

Кольо Коев Бъчваров е роден на 19 април 1919 г. в с. Юлиево, бивша Казанлъшка околия.¹ След завършване на средното си образование пос­тъпва в Художествената академия, но на третата година от обучението си е принуден да го прекъсне поради липса на достатъчно средства, защото дядо му, който го издържа е вероломно ограбен от бандити. Кольо ре­шава да придобие занаят и постъпва в мебелно училище в Русе. След за­вършването му, със свой приятел поставят основите на кооперация за производство на мебели в с. Дъбово, Казанлъшко. В края на 40-те и на­чалото на 50-те години на ХХ в. е преподавател по дърводелство в така нареченото „Училище за трудови резерви“, което ползва за своите уче­ници помещения в „Старата поща“. Това е сградата, северно от тази на казанлъшката полиция, на югоизточния ъгъл на бул. „Княз Александър Батенберг“ и ул. „Д-р Стамболски“. След това Кольо Бъчваров е назна­чен за директор на казанлъшката фабрика „ Мебел“. От септември 1960 г. до пенсионирането си през 1979 г. е учител в ОУ „Хр. Смирненски“.

Със съпругата си Дешка Иванова имат две дъщери: Мария – химик и Иванка – рехабилитатор.

Кольо Бъчваров почина на 26 ноември 2005 г.