Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – КЕРА ДИМИТРОВА

КЕРА ДИМИТРОВА

През септември 1960 г. за заместник-дирек­тор на Стамо Андреев в ОУ „Христо Смирнен­ски“ бе назначена учителката по български език и литература Кера Димитрова.

Кера Ангелова Димитрова (по баща Станева) е родена на 7 май 1930 г. в с. Карагеоргиево (сега в общ. Айтос, обл. Бургас). Произхожда от рода Кондови. Баща ѝ Ангел Йорданов Станев до 1946 г. е бил занаятчия и собственик на кръчма, а след това до смъртта си през 1983 г. е работил в ТКЗС. Кера завършва основно образование в родното си село, а средно в Айтоската гимназия. Завършва Учителския институт за прогимназиални учители в Бургас профил български език и литература и допълнителен профил – история и френски език. След дипломирането си в института е учител в с. Българово, а по-късно в с. Визица, обл. Бургас. След като се омъжва през 1951 г. започва работа като прогимназиален учител в Първо единно училище, което по-късно е преименувано на Първо средно училище с директор Таня Павлова. Спо­ред спомени на стари учители, отличните учителски способности на К. Димитрова през този период спечелва симпатиите на влиятелната по това време пред градските власти директорка на гимназията, което има значе­ние и за по-нататъшната кариера на младата учителка. След образовател­ната реформа през лятото на 1960 г., когато закриха прогимназиалните класове в Първо средно училище, Кера Димитрова бе назначена за зам.-директор на ОУ „Хр. Смирненски“ и преподавател по български език и литература. Не ми е преподавала и моите впечатления за нея са само от държането £ като зам.-директор. Много дейна, амбициозна жена. Отзи­вите за нея от всички бяха положителни.

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – СТАМО АНДРЕЕВ

През есента на 1962 г. бе назначена за директор на така нареченото от старите казанлъчани Новенско училище с наименование „Отец Паисий“. Интересна е съдбата на това училище, което е едно от най-старите в Ка­занлък. До учебната 1961/1962 г. е само начално, с обучение от първи до четвърти клас. До същата година, в продължение на повече от 8 години, негов директор е ВАСИЛ БОТЕВ. Имах прекрасни впечатления от този учител, който през юли 1957 г. бе началник на 20-дневната втора смяна на детския (пионерски) лагер в м. „Паниците“ край Калофер. Ботев е допринесъл много за облагородяване сградата и двора на НУ „Отец Паи­сий“, както и за подобряване на образователния процес. При пожар, пре­дизвикан от самозапалване на складирани в мазето на училището въг­лища, през януари 1962 г. сградата изгаря. Много бързо градското управ­ление взима мерки и за десет месеца е изградена нова двуетажна сграда, която е открита на 22 ноември 1962 г. През същата учебна 1962/1963 г. училището става основно с обучение от 1-ви до 8-ми клас. По предложе­ние на Кера Димитрова е преименувано на ОУ „Паисий Хилендарски“. За зам.-директор е назначен един също способен и авторитетен учител – ГЕОРГИ МАТАНОВ. През следващите няколко години Кера Димитрова успява да превърне училището в център за обмяна на положителен педа­гогически опит на учителите от Южна България. За постигнати много добри резултати в учебно-възпитателната работа учителският колектив е награден с диплом и юбилеен златен медал, а Кера Димитрова през 1968 г. с орден „Кирил и Методий“, втора степен (сребърен), през 1969 г. с юбилеен медал „25 години народна власт“, а през 1971 г. с профсъюзна значка „Ударник“. За съжаление през есента на 1970 г. Кера Димитрова заболява от тежка болест и излиза в продължителен отпуск по болест. Почива на 25 декември 1971 г.

През лятото на 2019 г. проведох разговор с г-н Крум Бошнаков – дъл­гогодишен учител, който през учебната 1970/1971 г. е назначен за вр. и. д. директор на училището. Той сподели впечатленията си за Кера Димит­рова: „Тя бе голям, много уважаван педагог. По нейно предложение ме назначиха за вр. и. д. директор. Знам, че подготвяше научен труд за обу­чителния процес и не знам какво стана с това след преждевременната ѝ смърт.“

Има двама сина: Стефан Димитров – завършил в ВМЕИ (сега Техни­чески университет) – София електронно-изчислителна техника и Ангeл Димитров – завършил висше военно образование във ВВУ „В. Левски“ – Велико Търново.

Стефан Димитров споделя: „ Майка ми развиваше свои идеи и опит за Методиката на водене на учебния процес в прогимназиалното обуче­ние, което систематизираше и записваше. За съжаление след скоропос­тижната ѝ смърт намерихме малка част от ръкописните ѝ записки. Беше всеотдайна и влюбена в работата си на учител и обичаше живота, нераз­делна част, от който бяха учениците ѝ.“