КЕРА ДИМИТРОВА
Кера Ангелова Димитрова (по баща Станева) е родена на 7 май 1930 г. в с. Карагеоргиево (сега в общ. Айтос, обл. Бургас). Произхожда от рода Кондови. Баща ѝ Ангел Йорданов Станев до 1946 г. е бил занаятчия и собственик на кръчма, а след това до смъртта си през 1983 г. е работил в ТКЗС. Кера завършва основно образование в родното си село, а средно в Айтоската гимназия. Завършва Учителския институт за прогимназиални учители в Бургас профил български език и литература и допълнителен профил – история и френски език. След дипломирането си в института е учител в с. Българово, а по-късно в с. Визица, обл. Бургас. След като се омъжва през 1951 г. започва работа като прогимназиален учител в Първо единно училище, което по-късно е преименувано на Първо средно училище с директор Таня Павлова. Според спомени на стари учители, отличните учителски способности на К. Димитрова през този период спечелва симпатиите на влиятелната по това време пред градските власти директорка на гимназията, което има значение и за по-нататъшната кариера на младата учителка. След образователната реформа през лятото на 1960 г., когато закриха прогимназиалните класове в Първо средно училище, Кера Димитрова бе назначена за зам.-директор на ОУ „Хр. Смирненски“ и преподавател по български език и литература. Не ми е преподавала и моите впечатления за нея са само от държането £ като зам.-директор. Много дейна, амбициозна жена. Отзивите за нея от всички бяха положителни.
През есента на 1962 г. бе назначена за директор на така нареченото от старите казанлъчани Новенско училище с наименование „Отец Паисий“. Интересна е съдбата на това училище, което е едно от най-старите в Казанлък. До учебната 1961/1962 г. е само начално, с обучение от първи до четвърти клас. До същата година, в продължение на повече от 8 години, негов директор е ВАСИЛ БОТЕВ. Имах прекрасни впечатления от този учител, който през юли 1957 г. бе началник на 20-дневната втора смяна на детския (пионерски) лагер в м. „Паниците“ край Калофер. Ботев е допринесъл много за облагородяване сградата и двора на НУ „Отец Паисий“, както и за подобряване на образователния процес. При пожар, предизвикан от самозапалване на складирани в мазето на училището въглища, през януари 1962 г. сградата изгаря. Много бързо градското управление взима мерки и за десет месеца е изградена нова двуетажна сграда, която е открита на 22 ноември 1962 г. През същата учебна 1962/1963 г. училището става основно с обучение от 1-ви до 8-ми клас. По предложение на Кера Димитрова е преименувано на ОУ „Паисий Хилендарски“. За зам.-директор е назначен един също способен и авторитетен учител – ГЕОРГИ МАТАНОВ. През следващите няколко години Кера Димитрова успява да превърне училището в център за обмяна на положителен педагогически опит на учителите от Южна България. За постигнати много добри резултати в учебно-възпитателната работа учителският колектив е награден с диплом и юбилеен златен медал, а Кера Димитрова през 1968 г. с орден „Кирил и Методий“, втора степен (сребърен), през 1969 г. с юбилеен медал „25 години народна власт“, а през 1971 г. с профсъюзна значка „Ударник“. За съжаление през есента на 1970 г. Кера Димитрова заболява от тежка болест и излиза в продължителен отпуск по болест. Почива на 25 декември 1971 г.
През лятото на 2019 г. проведох разговор с г-н Крум Бошнаков – дългогодишен учител, който през учебната 1970/1971 г. е назначен за вр. и. д. директор на училището. Той сподели впечатленията си за Кера Димитрова: „Тя бе голям, много уважаван педагог. По нейно предложение ме назначиха за вр. и. д. директор. Знам, че подготвяше научен труд за обучителния процес и не знам какво стана с това след преждевременната ѝ смърт.“
Има двама сина: Стефан Димитров – завършил в ВМЕИ (сега Технически университет) – София електронно-изчислителна техника и Ангeл Димитров – завършил висше военно образование във ВВУ „В. Левски“ – Велико Търново.
Стефан Димитров споделя: „ Майка ми развиваше свои идеи и опит за Методиката на водене на учебния процес в прогимназиалното обучение, което систематизираше и записваше. За съжаление след скоропостижната ѝ смърт намерихме малка част от ръкописните ѝ записки. Беше всеотдайна и влюбена в работата си на учител и обичаше живота, неразделна част, от който бяха учениците ѝ.“
При написването са използвани биографични данни предоставени от сина Стефан Димитров.
Стефан Саранеделчев
ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК.