Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – Лалю Радев

ЧАСТ ОТ УЧИТЕЛИТЕ ПРЕПОДАВАЛИ В ПЪРВА ПОЛИТЕХНИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „Н. Й. ВАПЦАРОВ“ КАЗАНЛЪК ПРЕЗ 1961 – 1962 г.

ЛАЛЮ РАДЕВ

Не трябва да бъде бъркан с бащата на известния през последните двадесетина години способен казанлъшки треньор по спортни танци Пе­тьо Радев, който имаше същите имена. Тук става въпрос за учител, който преподаваше в началото на 60-те години един необичаен и неизучаван до този момент в казанлъшките гимназии учебен предмет.

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – КЕРА ДИМИТРОВА

Той нямаше педагогическо образование, а бе агроном, един от пър­вите агрономи с висше образование в цялата казанлъшка околия, завър­шил още през 20-те години на миналия век. Понеже с образователната реформа от 1960 г. вмениха на така наречените „политехнически гимна­зии“ да /полу/обучават учениците и на технически дисциплини, и на сел­скостопански, по спешност бе намерен наближаващия пенсионната въз­раст Радев и му бе поверена непознатата за гимназистите от предходните десетилетия учебна дисциплина „Основи на селското стопанство“. В ин­терес на истината тя включваше изучаване на много интересни неща по растениевъдство и животновъдство, което особено за гражданчетата бе полезно не само за общата им култура, но и практически, защото за раз­лика от съучениците си израсли на село те нямаха никакво понятие по тези въпроси.

В Първа политехническа гимназия „Н. Вапцаров“ основният препо­давател по предметите свързани със селското стопанство бе ВЪЛКОВ, съпруг на учителката по физика Султана Вълкова и той преподаваше на някои от многобройните паралелки осми клас, както и на по-горните кла­сове, а Л. Радев вероятно допълваше дошлите в повече за Вълков часове. Не ми е известно, но е възможно да е преподавал и в други училища.

Лальо Радев бе интелигентен човек, с излъчващ уважение външен вид. Минчо Б. Минчев в книгата си „Спомени и размисли на един пред­седател на ТКЗС“, изд. „Лаген“, 2010 г. с уважение към Лальо Радев е отделил за него редове и публикувал общи снимки, в които старият агро­ном присъства. Въпреки, че не бе педагог Радев се справяше много по-добре с преподаването и общуването с учениците в сравнение от пове­чето свои колеги, дълги години упражняващи учителската професия. Може би това се дължеше и на неговата природна доброта. Често ни во­деше на практически занятия из нивите, овощните градини и животно­въдните ферми на Трудово-кооперативното земеделско стопанство (ТКЗС) – Казанлък и Опитната станция (Института по розата и етерично-маслените култури). Говореше гладко и понякога така се увличаше със своето слово, че явно забравяше недостатъка на горната си зъбна протеза, която вероятно поради некадърност на неговите зъболекар и зъботехник не бе добре закрепена и… падаше. Често той след като се впускаше да я хване успяваше, но имаше случаи тя да се търкулне на пода. И в едните, и в другите случаи, Радев съвсем възпитано ни се извиняваше за случи­лото се и продължаваше урока си. По-важното бе, че ние учениците, ма­кар и в една много неуравновесена възраст, гледахме на тези случаи с разбиране, а не с подигравка, каквато вероятно в днешно време (2020 г.) би последвала.

Стефан Саранеделчев

ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК.

Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част)  преминава в Стара Загора.