Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – СТОЯН КОСКИН

ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – СТОЯН КОСКИН

След като започнахме учебни занятия се оказа, че първият ни по учебната програма час по немски език е свободен. Причината за това бе обстоятелството, че учителят Стоян Коскин все още не се е завърнал от екскурзия в Германската демократична република (ГДР).

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – БОЯНКА РАБИЧЕВА

Следващите два часа по този предмет учителят бе вече „на линия“, но те преминаха в негови разкази за впечатленията му от екскурзията. Наред с много други неща, основното, което най-много искаше да сподели е начинът на живот на немците: за тяхното трудолюбие, дисциплина, отговорност, хигиена и пр. Във връзка с това и почти назидателно ни казваше, че „немците не си губят времето вечер да излизат на разходки, както ние българите го пра­вим „ по стъргалото“, а всеки след работа или след училище се прибира вкъщи и там или върши някакви домашни задължения, или си чете книги, или гледа телевизия“. За нас учениците, слушащи разказа на Кос­кин всичко това бе изключително непонятно. По онова време (1961 г.) животът на българина в градовете, а и в по-големите села все още проти­чаше по стара традиция вечер да се излезе за по-кратко или за по-дълго на разходка в централната част, по така нареченото в едни градове като Казанлък „Стъргало“, в други градове „Движение“, в трети и четвърти „Чарка“, „Гезмето“, и пр., но сми­сълът бе навсякъде един и същ – там да се видят и по време на съвместна раз­ходка да си поприказват с близки, приятели, колеги, съученици. Телевизията все още бе непознато нещо, защото само преди две години бе започнала да има кратки емисии в Со­фия, а за останалите части на страната се строяха ретранслатори. Пър­вият такъв бе завършен на вр. Ботев и в неговия обсег бе и казанлъшката долина, но и след това, чак до края на 60-те години телевизори нямаше във всеки дом. Едва през 70-те години започна да се чувства как бълга­ринът постепенно взе да възприема онзи начин на живот, за който Стоян Коскин ни говори в ранната есен на 1961 г.

Стоян Василев Коскин е роден на 16 септември 1919 г. в Казанлък. Той е средният по възраст от тримата братя известни през миналия ХХ в. казанлъшки интелектуалци. По-големият е зъболекарят д-р Борислав Коскин, а по-малкият – ветеринарният лекар д-р Даниил Коскин.

Стоян Коскин през по-голяма част от ученичеството си учи в Казан­лък, но няколко години и във Варна. Завършва висше образование – нем­ска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и през 1947 г. започва работа като учител в Казанлък. Първо е учител в Деви­ческата гимназия, а след 1954 г. в Първо средно училище „Н. Вапцаров“ (преобразувано през 1960 г. в Първа ПГ). През учителският си стаж е преподавал и в Училището по автотранспорт. Пенсионира се през 1979 г., но и след това през различни периоди замества отсъстващи свои ко­леги, като преподава в различни училища, включително и в Основното училище – с. Енина.

Почина на 14 юли 2004г.

Стефан Саранеделчев

ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК. 

Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част)  преминава в Стара Загора.