Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ИВАН ШИРОВ

Един от най-интересните ми учители в Първа политехническа гимназия „Н. Вапцаров“ през учебната 1961/1962 г. бе учителят по пеене Иван Генчев Широв.

Външният вид на този среден на ръст, със здраво телосложение, много енергичен мъж го­вореха за една целеустременост на неговия ха­рактер. Това впечатление, както и за неговата интелигентност се допълваше от правилните черти на лицето, с гъста, къдрава, сресана назад коса. Както други наши предходни учители по пеене Широв бе неизменно с цигулка не само в училище, но и когато съм го срещал по улиците на града. Вероятно това се дължеше, че заедно с учителството той бе поел и още много ангажи­менти свързани с музикалния живот на Казанлък: музикант, композитор, оркестрант и диригент на оркестри и на Музикалния театър при Чита­лище „Искра“, организатор, ръководител и диригент на няколко казан­лъшки хорове и още, и още…

Стефан Саранеделчев: Кказанлъшките учители – КОЙНА РАЙЧЕВА

Роден е на 11.02.1920 г. в Казанлък¹, в семейство от стар казанлъшки род. От дете се увлича по пеенето и започва да свири на устна хармо­ника, цигулка и китара. През ученическите си години има изяви на сце­ната на Читалище „Искра“. След завършване на казанлъшката смесена гимназия през 1939 г. е приет за студент в Музикалната академия – Со­фия. Студентството му до дипломирането през 1943 г. е изпълнено с ма­териални затруднения, но той ги преодолява с упорит труд. За този пе­риод от живота му, преди години ми разказва известният старозагорски юрист от близкото минало Петко Бонев (държавен арбитър 1952–1982 г.), който през 1940/41 г. също е бил студент в Музикалната академия, а след това е следвал право. Материалните затруднения Иван Широв ги преодо­лява и с физическа работа, от която не се срами, но и с временни участия в оркестри по заведения, а и с композиране. От студентските години е неговата песен „Звън, камбанен звън“, която добива национална извест­ност и се пее с особена любов и вълнение от младежите по онова време. Свидетел съм как поколението на моите родители (връстници на Широв) в Казанлък, а и мои приятели-колеги от Стара Загора, от същото поколе­ние, при събирания по различен повод изпълняваха с трепет тази песен, която бе станала нещо като химн на хората родени през второто и тре­тото десетилетие на ХХ в. От студентските години на Иван Широв са и композираните от него танга „Нежен цвят“, „Само теб“ изпълнявани от популярния певец Аспарух Лешников, „Плаках за теб“ и „Прости, прости“. След военната служба 1943–1945 г., през есента на 1945 г. Иван Широв се завръща в Казанлък и от този момент до смъртта му на 3 фев­руари 1988 г. е отдаден на културния живот в родния град. Веднага е включен като оркестрант-цигулар в симфоничния оркестър при Чита­лище „Искра“ и е избран в неговите управителен съвет и художествено ръководство. Концертмайстор е при постановките на оперетите „Чучу­лига“ (1948 г.), „Любовта на Шуберт“ (1948 г.) и диригент на „Майска нощ“ (1949 г.), „Сватба в Малиновка“ (1949 г.), „Верният приятел“ (1950 г.), „Взаимна любов“ (1951 г.). От 1946 г. до 1954 г. е учител по пеене първо в Девическата гимназия, а след това в Мъжката гимназия и нейния правоприемник Първо средно училище „Н. Вапцаров“. През 1955/1956 г. е първият щатен диригент на Музикалния театър и градския хор в Казан­лък, когато дирижира постановките на оперетите „Сватба в Малиновка“ и „Аршин Мал Алан“, но от септември 1956 г. отново се връща към учи­телската си работа в гимназиалния курс на Първо средно училище, пре­образувано през 1960 г. в Първа политехническа гимназия. Не напуска тази основна своя работа до пенсионирането си през 1980 г.

Неговият колега – учител от Първа гимназия Стойко Стойков наред с други спомени за свои колеги сподели за Иван Широв: „Когато в нача­лото на учебната 1953/1954 г. постъпих като учител по руски език в Първа мъжка гимназия, заварих там плеада от много авторитетни, по-възрастни от мен учители. Между тях бе и учителят по пеене и музика Иван Широв. Тогава съществуваше една своеобразна компания от учи­тели: Широв, Донков – учител по физика и Добри Попов – учител по геог­рафия в нашето училище, Марин Кандов – също по география от Трета гимназия. Също от Трета гимназия – Стефан Попов, Ненчев – по рисуване от Втора гимназия. Широв вечер свиреше на пиано в оркестъра на ресторант „Москва“ и ходехме да го слушаме аз и приятеля ми, също като мен млад учител Младен Марков. Там, преди нас седнали на голяма маса приятелите на Широв от учителската компания. Ние с Младен не консумираме алкохол, но Добри Попов вика: „Пил, не пил, накрая плаща“. Оркестърът като спре да свири, Широв грабва цигулката и вика: „Сега ще ви изсвиря едно географско танго“, което значеше, че е посве­тено на Добри Попов и Марин Кандов. Като свърши с него: „Сега ще ви изсвиря едно руско танго“, което значеше, че е посветено на мен. Това бяха танга негови композиции.“

Иван Широв е оставил и в мен добри спомени. Както писах, той бе неизменно с цигулката си, но нея и лъкът не ги е използвал за други, както е модерно в днешно време да се казва „нерагламентирани“ цели, като един друг мой учител по пеене, а само за свирене и даване тон за изпълняваните от нас песни. Доколкото имах възможност през тази една учебна година да вникна в характера на този човек, той бе добър, сговор­чив и някои конфликтни ситуации гледаше да ги преодолее с шеги. Имаше в класа ни няколко по-палави момчета, които понякога шумяха повече от допустимото. В такива моменти учителят Широв искрено се ядосваше, като фразата, с която ги умиряваше бе: „Ей, стига сте шумели бе! Ей, ще взема да ви напердаша, пък каквото ще да става. Дори и да ме уволнят като учител, не ме е страх. Аз имам много занаяти, ще си изка­рам прехраната с тях.“

Правеше ми впечатление, че няколко пъти съобщаваше в класа за провеждани конкурси за музикални произведения и призоваваше, ако има ученици с поетични дарби да пишат и по техни стихове той да ком­позира музиката. Не ми е известно дали по такива текстове е писал му­зика, но ми е известно, че е автор на детската оперета „Червената шап­чица“, изпълнявана през 1953 г. с участието на детско- юношеския сим­фоничен оркестър при Пионерски дом – Казанлък под диригентството на Д. Кавлаков. След това Иван Широв е автор на музиката на оперетите „Унгарска рапсодия“ (1960 г.), „Студентката“ (1969 г.), „Чудната свирка“ (1978 г.). Пише и музиката на постановки на естрадно-сатиричния състав при Читалище „Искра“. От тях си спомням, че бе много нашумяла поста­новката „Студен душ“, която през 1960 г. бе гледана вероятно от всички жители на Казанлък и околните села, та дори имаше хора, които по ня­колко пъти я гледаха. Голяма част от този успех се дължеше и на много хубавата, запомняща се музика на тази постановка, която години наред младо и голямо в Казанлък си тананикаше и подсвирваше с уста. Според някои автори музикалното творчество на Иван Широв надхвърля 200 творби.

Значителна е дейността на Иван Широв и за хоровата дейност в Ка­занлък. Близо 25 години е организатор и диригент на ученическия хор при Първа гимназия. Заедно с колегата си Димитър Карастойков ръково­дят обединения ученически хор на Първа и Втора гимназии, който през 1969 г. печели призови места на Третия републикански фестивал на средношколското хорово изкуство. От 1955 г. до 1964 г. е диригент на мъжкия хор при Завод 13 (сега „Капрони“ АД ) и с този хор печели отли­чия на Втория републикански фестивал през 1964 г. През 1968 г. заедно с адвоката Михаил Михалев (съпруг на учителката ми по математика в ТМТЕ – Делка Маргаритова) създават кварталния четиригласен хор „Г. Кирков“ и в продължение на години е диригент на този хор.

Приносът на Иван Широв за музикалния живот на Казанлък бе въз­награден с поставен паметен знак с негов барелеф близо до фасадата на Читалище „Искра“

През втората половина на 40-те години, когато е концертмайстор в казанлъшкия музикален театър Иван Широв се запознава с гимназис­тката Донка Константинова Димитрова, която играе в балета на театъра. През 1948 г. сключват граждански брак и тя приема неговата фамилия. Донка Широва² е родена на 14 октомври 1929 г. Начално образование завършва в НУ „Ив. Недялков“ (Къренското училище). От първо за второ отделение преминава със седем, защото успехът £ е отличен, а във връзка с раждането на престолонаследника Симеон успехът на всеки ученик е увеличен с една единица. Средно образование завършва през 1947 г. Следва период, през който на семейство Широви се раждат две дъщери: Анна, която по-късно завършва Полувисшия педагогически институт в гр. Дупница и Райна, която завършва Полувисшия институт за културно-просветни кадри – гр. Хасково. След израстването на децата Донка за­вършва Института за детски учителки – Стара Загора и постъпва като учителка в Детска градина „Кайнарджа“. Доказала се като много добър детски педагог по-късно е назначена за директор на Детска градина № 18 „Теодора Бакърджиева“ (в кв. „В. Левски“), където работи до пенсиони­рането си през 1994 г. През целия им съвместен съпружески живот Донка е най-добрия съветник и помощник на Иван Широв в неговата музикална дейност. Автор е на текстовете на някои от неговите произведения. На Донка той посвещава и последната си композиция. Иван Широв почина на 3 февруари 1988 г., а Донка Широва на 22 февруари 2011 г.