Класната стая на моята паралелка бе на един етаж със стаята на 8-а клас, на който тя бе класен ръководител. В него бяха много мои приятели, с които бяхме учили в ОУ „Хр.Смирненски“ и често влизах в стаята им. В същия клас бе и Тео (бъдещият велик учител по физика Теодосий Теодосиев). Занятията по физика обаче винаги се провеждаха в кабинета, който се намираше на втория етаж, в източното крило на старата гимназиална сграда. През предходните години, когато учихме в ОУ „Хр. Смирненски“, там все още нямаше специализиран кабинет по физика и поради това уроците при Вълкова, които онагледяваше с опити бяха изключително интересни. Тя умееше много добре, спокойно да обяснява и ако се наложеше – да повтаря обясненията. Доброжелателна към трудолюбивите и любознателните, строга и непреклонна към нехайните ученици – такава я запомних от краткото време, през което бях неин ученик.
Съдбата ме срещна със Султана Вълкова 54 години след онзи период, когато ми бе учителка. Събирах данни за поредната ми родоизследователска книга и ме интересуваше съдбата на един мой родственик. През юни 2016 г. две многогодишни учителки ме насочиха към г-жа Вълкова, чрез която да се свържа със съпругата на родственика ми. С вълнение се срещнах и разговарях с учителката си и се изненадах, че тя си спомня името ми. Изуми ме и невероятно свежата £ памет за много хора и отдавна отминали събития. Помогна ми и да открия моите родственици.1
Султана Вълкова е потомка на стария казанлъшки род на Рачо Митев2 – известен в града и околията със своя хан, съществувал до средата на 40-те години на миналия век от северната страна на главната улица, западно от моста над Старата река.
Родена е през 1925 г. Завършва средно образование в карнобатската реална гимназия, а след това висше образование – физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има близо 38 години учителски стаж в гимназии в Карнобат и Казанлък, от които над 20 (от 1955 г. до 1975 г.) в тогавашните Първо средно училище и правоприемника му Първа политехническа гимназия „Н. Вапцаров“.
Дъщерята на Султана Вълкова – Мария е специалист по електроника и компютърни системи. В същата професия се утвърждава и внукът Иво.
1 Вж. стр. 134 от книгата на Стефан Саранеделчев „Да преодолеем забравата – летопис на стар казанлъшки род“, изд. 2017 г.
2 Вж. стр. 42–44 от книгата на Иван Събчев „Хайде на стъргалото“, изд. 1999 г., както и стр. 78 от книгата на Константин Колев „Хляб и рози“, изд. 1983 г.
Стефан Саранеделчев
ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК.
Петлите са не само символ на утрото, но и интересни същества със специфични характеристики и…