Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ГАНЧО ТОТЕВ

ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – ГАНЧО ТОТЕВ

Ганчо Колев Тотев е роден 7 юли 1925 г. в с. Тулово, Казанлъшко. Завършва Института за учители-специалисти в София и е разпределен на работа в Механо-електротехническата гимназия – Казанлък.
Когато през 1948 г. младият Ганчо Тотев постъпва на работа в казанлъшкото училище (малко по-късно преименувано в Техникум по механотехника и електротехника), там вече е обособено двигателното отделение с ръководи­тел Стефан Дундаков. Точно двигателите с вът­решно горене са голямата любов на Ганчо още от ученическите му години и той се насочва да пре­подава главно на паралелките избрали тази много модерна в онези го­дини специалност по дисциплината „теория на двигателите с вътрешно горене“, както и по практика. Ст. Дундаков се пенсионира в началото на 60-те години и Ганчо Тотев става ръководител на отделението. След от­криване на специалността „Механична и пневмохидравлична автома­тика“ Ганчо Тотев преподава и на тази специалност дисциплината „Хид­равлика“ и други специални дисциплини, а на всички специалности във втори и трети курс е един от преподавателите по „Механика“.

Той е един от най-строгите учители в цялата история на това учи­лище. В спомените на неговите ученици, когато са имали часове при него „муха да бръмне се чува“.
Димитър Георгиев (учил 1955 г. – 1960 г. специалност „Двигатели с вътрешно горене“) си спомня: „В първи и втори курс курсов (класен – б. а.) ръководител ни бе Виолета Жекова, а от трети до пети курс Ганчо То­тев. Беше ни много страх от него. Някой път като се ядоса, ние бяхме паралелка от 33-ма ученици и той ни напише 33 двойки. Нахока ни и ни изгони всички от кабинета. Много рядко се случваше да се засмее, да е в добро настроение. Като отидем на практика, гледаме го, все човърка по двигателите и ние тихичко го кълнем нещо да му се случи, че да се отър­вем. И един ден разглобявал някакъв самолетен амортисьор. Пружините под налягане го удрят в гърдите. Закараха го в болницата, а ние взехме да се молим да оживее и си обещахме повече да не го кълнем.“

За масово написани двойки на цяла паралелка си спомнят и учени­ците от 3-б курс през учебната 1965/1966 г. Първият учебен ден е с първи действителен час по „механика“, която се учи във втори курс през втория срок, а в трети курс – през първия срок. Часът е насрочен да се проведе в кабинета по физика – най-северната учебна стая на втория етаж от запад­ното крило на старата сграда по теория. Все още момчетата са под впе­чатленията от ваканцията и са доста буйни. Една табуретка е хвърлена от вътрешността на кабинета по посока вратата и пада на сантиметри от нея, но и на сантиметри от… влизащия в същия момент учител Ганчо Тотев. Всички замръзват, защото би могло да се получи голям инцидент, ако учителят бе влязъл секунда по-рано и табуретката падне на главата му. Той позеленял от гняв и мигновено няколко яки шамари плющят по най-близките ученически вратове. Никой не отговаря на въпроса: „Кой беше?“ и следва команда: „Вади по един лист и пиши задачи за кон­тролна!“ Никой не успява да реши задачите от предходната година и след един ден в дневника на класа, а оттам и в новите ученически бележки „лъсват“ 36 двойки на всички 36 ученика. Трудно поправими през оста­ващите четири месеца до края на срока.

За Ганчо Тотев директорът инж. Христо Гъдев си спомня: „Много способен, но своеобразен преподавател. Много взискателен към учени­ците не само във връзка с учебния процес, но и за спазване на дисципли­ната в училище и извън него. Аз бях малко по-либерално настроен и по време на педагогически съвети, когато се гласуваше правилника на учи­лището гледах някои неща да се посмекчат. Той бе един от най-върлите противници на подобни неща. Викам му и на няколко други строги като него учители: „Чакайте бе колеги, Вие ако има възможност и смъртно наказание да въведете в училище, ще го гласувате!“
Аз обаче съм виждал Ганчо Тотев и в друга светлина в неговото ежедневие извън училище. С единственият му син Николай бяхме на детски лагер от 12 август до 1 септември 1958 г. в местността Карандила над Сливен. Като всеки човек имаше не само слаби, а и много положи­телни човешки черти в характера си. Няма да привеждам примери от ежедневието, а само един друг спомен разказан ми от инж. Койчо Коев от 4-д курс (специалност двигатели), випуск 1966 г.: „Беше много строг, но способен и справедлив учител. Като ни преподаваше чертаеше всичко с цветни тебешири и така обясняваше, че нямаше как да не го разбереш. На държавния изпит по практика бях в група от двама ученика – аз и едно момиче. Падна ни се двигател на едновремешния камион ЗИС-5. Ганчо намазал с лук чукчето и наковалнята и край – няма ток, не може да запали двигателят. Бях си свършил моята работа, но съученичката ми се суети. Ганчо разбра, че изпитът £ отива на провал и ми вика: „Отиди и £ кажи да помирише, за да разбере каква е причината.“ Отидох и лекичко £ казах: „Няма да буташ нищо, само ще изтриеш чукчето и наковалнята.“ Тя тогава разбра, успя да запали двигателя и си взе изпита. Но Ганчо То­тев можеше да си замълчи, да не подскаже, а той все пак постъпи чо­вешки…“

Всеобщо е и признанието на ученици от всички випуски, на които е преподавал, че е един от учителите, от които са усвоили най-много зна­ния. Дейно участва и в извънучилищни занимания с учениците, включи­телно и по линия на Техническото и научно творчество на младежта (ТНТМ). Разработката, на която е ръководител „Ванкелов двигател“ има голям успех на националната изложба на ТНТМ в Пловдив. Не е слу­чайно, че според спомени на снаха му Стефка Колева, в дните около 24 май всяка година серенадите на абитуриенти пред дома на Ганчо Тотев са били изключително артистични, продължителни и вълнуващи с де­монстрирана от учениците благодарност.

През 1947 г. Ганчо Тотев сключва брак със Стефанка Тотева. Тежко преживява нейната ранна смърт, едва на 45-годишна възраст през 1968 г. настъпила след тежка злополука. Това се отразява на здравето му и той след боледуване почива на 1 август 1982 г.
Синът на Ганчо Тотев – Николай Ганчев Колев е роден на 22 май 1948 г. Завърши ТМТЕ – Казанлък през 1967 г., а след това и висше ико­номическо образование. През 1991–1995 г. бе заместник-кмет на Община Казанлък. Малко не му достигна да спечели изборите за кмет на Община Казанлък на общинските избори през 1995 г. След това бе за известно време директор на строителната фирма „Тонзос“ – Казанлък. Почина на 15.12.2009 г.

Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част)  преминава в Стара Загора.