Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – инж. СЛАВИ МИТОВ

ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – СЛАВИ МИТОВ

Завършил три висши образования във Франция, Белгия и Германия: машинно инженерство, електро инженерство и индустриална химия, дипломирал се с три инженерни дипломи Слави Митов се връща в Бъл­гария и първата му работа е като учител в Механотехническото училище в Казанлък, където постъпва през 1933 г. Понеже училището все още не е средно, след известно преподаване там, приема поканата на Калигарис – директора на италианската самолетна фабрика „Капрони“ – Казанлък да работи на ръководна позиция. В самолетната фабрика прилага успешно знанията си на химик, като за нуждите на фирмата, а и за други нужди започва произ­водство на бакелитови детайли и изделия. В един момент през втората половина на 30-те години самолетопроизводството има затруднения. Инж. Митов дава идея и ръководи производството на радиоприемници с марка „Капрони“ – Казанлък. Имам в къщи такъв радиоприемник, скъп спомен от баща ми, закупен с част от първото му трудово възнагражде­ние в същата фирма през септември 1939 г.

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ГЕОРГИ МАТОВ

В първите години след 1944 г. самолетната фабрика преминава към военнопромишления комплекс на страната с наименование „Завод 13“, а на специалисти като инж. Митов завършили в Западна Европа не се гледа с добро око. Поради това, през 1947 г. той решава отново да се върне на преподавателска работа във вече добилото статут на средно учебно заве­дение бивше механотехническо училище. По това време то носи наиме­нование Механотехническа и електротехническа гимназия, а малко по-късно става Техникум по механотехника и електротехника – Казанлък. Остава на работа там като преподавател по химия на всички специал­ности, а на електропаралелките и по електротехника до есента на 1962 г. Моят випуск му бе последен в това училище. Преподава ни около 1–2 месеца в първи курс по химия, след което се прехвърли на работа в новоос­нования същата есен Техникум по електротехника – Ст. Загора, където е преподавал предимно по дисциплината „ел. машинна лаборато­рия“.

Дори и за краткото време, през което ни преподава инж. Митов, на който предишни випуски бяха дали интересния прякор „ДЖИПА“, ус­пяхме да се докоснем до някои негови специфични особености в държа­нето, говора, преподаването. Действително той бе учител с големи позна­ния, цял енциклопедист. Не четеше от нищо и още като влезе в час за­почва да говори, да пише. Личеше си, че има свежа памет, макар по това време да бе вече човек на възраст. Имаше в говора си особеността да из­ползва многократно паразитната дума „нали“. Обикновено, когато гово­реше примигваше постоянно. Като пишеше на черната дъска, правеше това с големи подскоци. Освен това, почеркът му бе невъзможен и нищо не можеше да му се разбере от написаното. Само той си го разбираше.

Димитър Георгиев (учил от 1955 г. до 1960 г.) си спомня: „Засичали сме, когато преподава нов урок да казва над 60 пъти „нали“. Имаше ня­какъв комплекс от остри предмети. Видеше ли някой дори и с джобно ножче да си подостря молив вика: „Прибери, нали, това оръжие, нали.“ Някой път изпитва ученик, на който му пише двойка. Той възразява: „Аз съм се подготвял другарю Митов.“ „Абе, подготвял си се нали, ама не­добре нали, за две нали си се подготвял нали. За следващия път нали се подготвяй нали за три нали.“

Други случаи подобни на разказания по-горе са, че ученикът възра­зява на писаната слаба оценка с думите: „Ами аз инж. Митов съм чел. Защо ми пишете слаб?“ „Чел си нали, ама мокри вестници си чел нали. Другия път чети уроците нали, а не мокри вестници нали.“

Рядко се е случвало, но някой път Слави Митов е заявявал макар и на шега, че към него трябва се обръщат с „три пъти инженер Митов“.

Инж. Таньо Танев (учил от 1959 г. до 1964 г.) разказва: „Един ден, през зимата, бяхме втора смяна и спря електрическия ток. Поискахме от Джипа да ни пусне, обаче не става работата. Бяхме паралелка от около 40 човека и от задните редове взеха да реват. Той се ядоса много и вика: „Сядай нали и мълчит нали, мълчит нали, защото сте идиоти нали, галва­низирани идиоти нали. Часът нали не е свършил нали и започвам да из­питвам нали.“ И започна да изпитва в тъмнината, като написа няколко двойки.“

Споменът пък на инж. Христо Каличков (учил 1960 г. – 1965 г.) е, че голяма слабост на инж. Митов е, каквато оценка пише при първото из­питване на ученика, след това той каквото и да прави, Митов такава оценка му остава накрая. Нито повече, нито по-малко.

Независимо от всички особености на Джипа, ако трябва да се обобщи мнението на мнозинството негови казанлъшки ученици, то е, че са благо­дарни на съдбата, че той им е бил преподавател.

Инж. Райно Чакъров, учил в старозагорския Техникум по електро­техника през 1963–1967 г. си спомня, че прякорът на инж. Слави Митов даден му от казанлъшките ученици е станал известен и в старозагорското училище. Проявявал е същите особености при преподаването и общува­нето, бил е голям „скъпчия“ на оценки, но е оставил в съзнанието и на старозагорските си възпитаници спомена за високообразования препода­вател.

Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част)  преминава в Стара Загора.