Стефан Саранеделчев: Как руски генерал премести съда в Стара Загора

Как руски генерал премести съда в Стара Загора

През периода след 09.09.1944 г. до към 1949г. митингите са били често събитие, като в Стара Загора обикновено мястото за тяхното провеждане е било на площадното пространство северно от Стария театър (сега на това място е оформена градинка).

За трибуна, където са се нареждали официалните лица и ораторите, се е използвал просторен балкон на северната фасада на сградата. Този балкон по-късно при една от поредните реконструкции по неизвестни причини е премахнат. Мълвата е, че премахването се дължи на обстоятелството, че след 100-хилядния митинг, организиран от БЗНС на 10.12.1944г., на който земеделският водач д-р Г.М Димитров произнася една от историческите си речи, с която заклеймява жестоките, извънсъдебни репресии, наложени от управляващата комунистическа партия, хората започват да наричат този балкон “балкона на Гемето”.

Някъде около 1947 г, за един от митингите е поканен и съветски генерал от окупационните военни части. Още при качването си на балкона погледът на генерала попада на насреща изградената съдебна палата, която със своя внушителен вид се откроява над околните едно- и двуетажни сгради.

„Каква е тази голяма сграда?“ – попитал той първия секретар на Областния комитет на Българската комунистическа партия.

Стефан Саранеделчев: Очите на дядо Мраз

„Това е съдът“ – бил лаконичният отговор.
„Но, товарищ, как търпите съдът да се помещава в такава голяма и хубава сграда, а Областният народен съвет и Областният комитет на партията да се свират в неугледни и малки сгради? Вие ще строите социализъм и комунизъм, а хората в тези нови общества няма да се съдят. Съдът ще е една незначителна и ненужна институция“.

Наскоро след този разговор идва заповед на Областния съвет, съдебните органи да опразнят Съдебната палата и да се преместят в две стари сгради над Житния алан (сега на ул. „К. Ганчев“ № 62-64), помещавани до него момент от Пътно инженерство и Акцизното към Общината, а в Съдебната палата да се настани Областният народен съвет.

За това време, юристът Любомир Димитров (1917 – 2009 г.) ми разказа и следната случка:

“Дни след митинга влизам в Съдебната палата и във фоайето на първия етаж край мене мина съдията от Окръжния съд Д.Пейчев и бързо крачи към стълбите. Един казанлъшки адвокат, опитен, стар комунист, не си страхува и отдолу на висок глас му вика:

”Динко, Динко-о-о,чакай бе!” Пейчев се обръща и пита:
”К’во има?”, “Какво се говори? Руснаците казали как може това да бъде съдебна палата. Трябва да потърсите големи хора съдът да остане тук.”

Динко нищо не каза и продължи бързо да се качва нагоре. Адвокатът още по-силно се провикна: ”Ама и на тебе ти е кален гъзъ-ъ-ъ-ът. Страх те е!”.

Стефан Саранеделчев

Вероятно имаше предвид, че Пейчев си беше с малко десни разбирания и го е страх да се противопостави, за да не го изпъдят от съда, а и нещо повече.