Тодор Катеров (1919 – 2013 г.) в продължение на пет години – от декември 1950 г. до февруари 1956 г. е съдия и председател на съда в Казанлък. За първото си дело в този съд си спомня: “Пристигам, въвеждат ме в работата и ми казват: Утре има дело. Обаче разбирам, политическо дело. Другият съдия – Христо Рачев – болен.
Той беше безпартиен и гледа да бяга от такова дело. Аз също съм безпартиен, но имам дирек зад себе си – Р. Радев – председателят на Окръжния съд, който бе шурей на най-големия ми брат.
На другия ден влизам в делото с двама съдебни заседатели. Карат подсъдимия от Белене с конвой от така наречените „байкалци“ (вътрешни войски). Почваме делото. Човекът казал, че сега офицерите били овчари, защото имаше едни „декаве“ офицери – произведени по време на войната от фелдфебели, старшини и без образование станали офицери. За тези негови думи бил две години без присъда в Белене и го докараха в съдебната зала с вериги. Почна делото. Подсъдимият – млад човек, личи си – умен, признава:
„Другари съдии, вярно е, казах го, но не съм влагал някакъв умисъл, просто ей така за няма нищо го казах.“
Прокурорът иска пет години затвор, а текстът предвижда до пет години. Съдебният състав се оттегли на съвещание. Двамата съдебни заседатели казват „щом прокурорът иска пет години да му сложим пет години“. Единият от тях беше бай Сашо – директор на казанлъшката печатница, много добър, честен и разумен човек, бил е политзатворник преди 1944 г. Аз виждам, че за няма нищо подсъдимият вече е лежал две години и обяснявам, че е млад човек, извинява се и така нататък. Първо бай Сашо склони, после и другия съдебен заседател и му дадохме една година затвор, но той го беше излежал и аз трябва да чета определение за мярката за неотклонение, която към този момент е „задържане под стража“. Като прочетох да бъде освободен, роднините му към десетина души, които бяха в залата взеха да ръкопляскат. В този момент си помислих:
„Бе, аз този човек го пуснах, ама дали байкалците няма мен да ме подберат.“ Да бе, тогава такива бяха времената. Като ги изкомандва партийният секретар, какво значение има, че съм съдия. Но нямаше такова нещо, а и прокурорът не протестира присъдата”.
Стефан Саранеделчев: Страшна е тя в Стара Загора. Те ще те глътнат
ЗАРАТА ви запознава със Стефан Саранеделчев – казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора, откъдето са и интересните истории, разказани в книгите му. Четете ТУК
