Стойка Кръстева спечели за втори път в кариерата си трофея от Купа „Странджа”. Тя триумфира в категория до 51 килограма и дублира успеха си от 2014 година.
Пред сайта на БФ Бокс тя говори за изминалия турнир в зала „София” и предстоящата подготовка за Олимпийските игри в Токио.
Стойка, много силен турнир и заслужен трофей за теб. Как си след този успех?
– Благодаря. На фона на качеството на съперничките, съм доволна от развоя на турнира. Щастлива съм, че се получиха ползотворни мачове, защото видяхме на какво ниво е боксът в другите континенти, тъй като за мен европейският бокс е по-различен от останалите. Доволна съм и че на фона на пандемичната обстановка, благодарение на министерството на спорта, федерацията и треньорите ни, имаме турнири, на които да участваме, и се прави всичко възможно да имаме състезания. Защото всяко дълго отсъствие от международния ринг се отразява. В това отношение съм щастлива, че завършекът е в наша полза.
Доволна ли си от нивото, което показа, на фона на паузата, която имахте?
– Можеше и по-добре да бъде, имаше още какво да покажа. Доволна съм, че се вижда, че вървим в правилна посока, но винаги има какво да се подобри и промени в бъдеще. Изключително се надявам квалификацията да продължи. Пак казвам, министерството в лицето на г-н Кралев, федерацията в лицето на г-н Инински, националните треньори Ангел Ангелов и Фикрет Ереджебов, личният ми треньор Борислав Георгиев, всички да успеем да намерим баланса и правилната посока, за да си свършим работата на квалификацията. Живот и здраве, дано да има олимпийски игри и там да спечеля медал.
Седем години след първия трофей от „Странджа” спечели своя втори. Както се казва – времето минава, но класата остава, така ли е?
– Знам, че трудът се възнаграждава. Това е оценката на дългите години, в които съм работила. В момента, не само аз, а и всички спортисти, сме в неясна подготовка. Женският отбор трябваше веднага да се качи на Белмекен, но след като се отложи европейската квалификация за юни, трябваше да променим плана. Затова ми е и притеснението. Искам да има точни дати, за да могат треньорите да си структурират плана за работа, ние да го изпълним и накрая нещата да се получат. Надявам се, че квалификацията остава за юни и от 5-и март отново да се качим на лагер.
Всъщност, за теб квалификацията е приоритет, нали така?
– Да, защото без нея няма да мога да се класирам за Токио. Две години не участвах на турнири и съм назад в ранглистата, а последните ми турнири бяха в друга категория и оттам печеля малко точки. За мен няма друг вариант и единствената ми цел е да си довърша квалификацията. Към момента обаче няма яснота на какви турнири ще участваме, за да се подготвя за нея. Всички сме в очакване и нямам търпение“.
