Categories: НовиниСвободна Европа

Столтенберг и Парламентарната асамблея на НАТО поискаха Украйна да може да удря военни цели в Русия

На Украйна да се позволи да използва изпратената ѝ военна помощ за удари по легитимни военни цели на руска територия. Това прие в декларация Парламентарната асамблея на НАТО на заседанието си в София в понеделник.

Страните членки на НАТО да засилят помощта си Украйна, повече държави да разрешат на Украйна да стреля по военни цели в Русия и алиансът да увеличи ролята си в координирането и планирането на военната помощ. За това призова от своя страна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред Парламентарната асамблея на алианса.

България е домакин на пролетна ѝ сесия, която започна в събота. Тя се провежда на фона на продължаващата руска военна агресия в Украйна, както и малко повече от месец преди предстоящата среща на алианса във Вашингтон.

Финалната декларация, която позволява Украйна да стреля с предоставените ѝ оръжия по военни цели в Русия, беше приета с голямо мнозинство. Против поправката гласуваха само 9 от 32-те държави членки на НАТО.

Украйна да не нанася удари отвъд границите на страната – това беше до момента едно от твърдите условия, с които страни от НАТО предоставяха въоръжение на Киев. Сега всяка от членките на алианса ще може да позволява Украйта да стреля по Русия.

„Ние сме с Украйна до победата и след това“, каза председателят на парламентарната Асамблея Михал Шчерба, депуат от управляващата в Полша партия Гражданска платформа.

На форума в понеделник парламентаристите от държавите членки на НАТО одобриха молбите на Малта и Косово да станат делегации на асоциирани членове.

На Украйна да се позволи да използва доставените от Запада оръжия за удари срещу военни цели в Русия – това каза в петък генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за The Economist. В последните дни за това призовават и други официални украински лица.

В речта си при откриването на третия ден от Парламентарната асамблея в София Столтенберг изброи трите основни теми, които ще бъдат обсъждани през юли във Вашингтон. По думите му това ще бъдат нуждата от възпиране и инвестициите в нови военни способности на съюзниците, войната в Украйна и глобалните партньорства, особено в Азиатско-тихоокеанския регион.

Възпирането

„Основната цел на НАТО е да предотвратява войната. Целта на НАТО е мирът“, каза в понеделник в София Столтенберг.

Той посочи, че затова стратегията на НАТО остава възпирането. В тази връзка е необходимо съюзниците да инвестират в нови сили и нови военни способности и да поддържат ангажимента си 2% от техния БВП да са за отбранa.

„Поне две трети от съюзниците ще изразходват 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) до срещата във Вашингтон. Това значи, че нещата вътре в съюза се подобряват“, каза Столтенберг.

По-рано през февруари тогавашният военен министър Тодор Тагарев каза, че България вече също е сред държавите от НАТО, които през 2024 г. постигат целта за разходи за отбрана, равни на 2% от БВП.

По-предвидима помощ за Украйна

Втората основна тема, която Столтенберг открои, беше подкрепата за Украйна.

По думите му безпрецедентно голямата военна помощ на съюзниците в НАТО за Киев е помогнала на страната да освободи 50% от териториите си, окупирани от Русия в началото на войната. Но забавянията в обещаната помощ са имали негативни последствия за бойните действия в момента, добави Столтенберг.

Думите му идват на фона на призив на президента на Украйна Володимир Зеленски за допълнителна помощ. По-рано както САЩ, така и страните от ЕС забавиха помощта си за нападнатата страна. Европейски съюзници, които обещаха 1 млн. боеприпаси, все още не са доставили тези количества.

Столтенберг добави и че НАТО трябва да увеличи ролята си в координирането и планирането на военната помощ за Украйна, както и да се ангажира с многогодишна финансова рамка за подпомагане на Киев.

По думите му решението дали ще позволят на Украйна да използва оръжия за удари по военни цели на руска територия е на отделните съюзници, които предоставят военна помощ на Киев, а не на НАТО.

„Дойде време да обмислим дали да вдигнем някои от ограниченията върху използването на предоставяните оръжия“, каза Столтенберг.

„Ако Украйна не може да напада военни цели на руска територия, тя не може да се защитава, защото е нападана с ракети и артилерия“, добави той.

Китай, Иран, Северна Корея

Третата основни тема на предстоящата среща на алианса във Вашингтон ще бъдат партньорствата на НАТО в световен план. По думите на Столтенберг особен фокус ще има върху Азиатско-тихоокеанския регион.

Причината е подкрепата за Русия на страни като Китай, Иран и Северна Корея.

„Трябва да помните кой всъщност подкрепя войната на Русия в Украйна. Най-важните доставчици и подкрепящи войната на Русия са държавите в Азия“, каза генералният секретар на НАТО.

Той добави, че Китай е ключов доставчик на микропроцесори и други подобни технологии за Москва, с които тя строи своите военни кораби и самолети. Иран пък я снабдява с дронове, а Северна Корея – с боеприпаси.

„Ние сме следващите в списъка на Путин“

Президентът на Парламентарната асамблея на НАТО Михал Шчерба също говори в понеделник в София, като каза, че Украйна ще бъде по-слаба, „ако продължаваме да я подкрепяме с половинчати мерки“.

„Въздушната отбрана на Украйна трябва да бъде основен приоритет, трябва да сме сигурни, че въздушното пространство на Украйна е защитено“, каза той.

По думите му „ние сме следващите в списъка на Путин, ако Русия спечели войната“.

„Вижте как Русия поглежда и към нашите страни, как напада нашите демокрации – не с танкове, но въпреки това всеки ден ние сме изложени пред широки кампании за дезинформация, политическа корупция, десетки хиляди кибератаки, целенасочени убийства, действия на саботаж, терористични действия, палежи, експлозии и всичко това се случва на територията на НАТО“, каза Шчерба.

Той призова за ускоряване на „реакцията на тези неприемливи провокации на Путин, които са насочени към границите на НАТО“.

По-късно в понеделник Столтенберг проведе среща със служебния премиер Димитър Главчев. Това се случва преди срещата на върха на алианса във Вашингтон. Тя ще се проведе между 9 и 11 юли.

Arhiv