Стотинката, с която нищо не може да се купи, а имаме близо 1 млрд.

Близо 1 милиард монети от 1 стотинка са в обращение според последните данни на БНБ. С 1 стотинка обаче у нас нищо не може да се купи.

Към 31 август броят им е бил точно 919,1 млн. и ако се проследи скоростта, с която се увеличават, още до края на годината ще достигнат 1 милиард. И тъй като в обращение има общо 3,3  млрд. монети, всяка трета е малката жълта стотинка, която никой не иска, пише „24 часа“.

Инфлацията през последните години направи така, че монетите от 1, 2 и 5 стотинки станаха непотребни. В магазините продавачите видимо се отегчават, когато ги приемат и обикновено не ги броят. Дори пенсионерите над 70-годишна възраст, които вземат пенсията на ръка, оставят жълтите стотинки, а често и по-едри монети на пощенския служител, за да “се почерпи”.

На българския пазар на практика няма стока или услуга, която да струва 1 стотинка. За разлика от времето преди 1989 г., когато толкова струваше един бонбон “Лукче” и магазинерите често го използваха, когато нямаха дребни за ресто.

А преди увеличението на цените през 1981 г. толкова струваше един градски разговор от уличен телефон, после стана 2 стотинки.

Почти до края на социализма 1 киловатчас електроенергия струваше 1 стотинка. Сега дори при по-евтината нощна тарифа 1 киловатчас струва 12 стотинки, но и те практически няма как да се платят отделно, защото едва ли човек може да направи подобна консумация.

Цената на труда днес е такава, че ако минималната работна заплата се раздели на работното време, излиза, че човек изработва 1 стотинка за няколко секунди. Дори човек да си купи нещо насипно, например кафе на зърна, няма как да му отмерят толкова малко, защото кантарът няма да го хване.

Със закръглянето на цените е свързана и причината поне засега в България никой да не предприема изтеглянето от обращение на жълтите стотинки, признават банкери.

На пазара има доста цени, които завършват на 99 ст. и ако стотинката престане да бъде законно платежно средство, те ще трябва да се закръглят.

Това обаче би причинило инфлация, защото статистиката отчита цените така, както са обявени. Точно в момента, когато се очаква до месеци да се вместим в инфлационния критерий за влизане в еврозоната, никой не смее публично да повдигне въпроса за съдбата на най-малката монета.

В търговската практика у нас обаче често има промоции, при които срещу купон или купуването на друга стока нещо се продава за 1 стотинка. Но най-често това е символична цена и не всеки търговец би си направил труда физически да я вземе.

Вендинг машините също не приемат от години монети от 1, 2 или 5 стотинки.

Все пак монетата от 1 стотинка е законно платежно средство. Според член 25 алинея 2 на Закона за Българската народна банка “банкнотите и монетите, издадени от БНБ, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения”. За нарушението на този член същият закон предвижда глоба от 500 до 3000 лева, а ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, глобата може да стигне и до 30 хиляди лева.

Това е причината понякога ядосани граждани да отиват да платят сметката за парно или някаква глоба с чували от жълти монети, събирани кой знае откога.  Отсрещната страна няма право да не ги приеме. Най-много да си покрещят и да се опитат взаимно да се “направят на една стотинка”.

Всъщност вече рядко някой събира в буркани жълти стотинки. Когато съвременният българин иска да опразни джобовете си, хвърля всички монети в някакъв съд у дома. Някои от тях, например монетите от 1 или 2 лева, са ценни, защото автомивките на самообслужване работят с тях. Много често там има машини за обмен на монети, но и те не приемат жълти стотинки.

БНБ не дава данни колко струва изработването на българските монети. Но от косвена информация може да се разбере, че специално при номиналите от 1 стотинка изработването на монетата струва повече от номиналната ѝ стойност или поне неоправдано скъпо.  

Редица страни от ЕС обаче изтеглиха монетите от 1 и 2 евроцента, като основният мотив навсякъде беше, че сеченето им е по-скъпо от номиналната им стойност. Например в Италия до 2019 г. са давали по 4,5 цента за производството на  1 евроцент и по 5,2 цента за монетата от 2 цента.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

https://www.dnes.bg/ …