Странички от историята – ОТ КРИЗА КЪМ… КРИЗА

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 38, 1991 г.
СТРАНИЧКИ ОТ ИСТОРИЯТА
ОТ КРИЗА КЪМ… КРИЗА
Европейската война наруши темповете и ритъма, набрани в годините на подема. Мобилизацията на кадрите – ръководни и изпълнителски, затварянето на световните пазари, реквизициите на селскостопанската продукция и добитъка за нуждите на фронта, настъпилата непозната дотогава по размерите си инфлация доведоха народното стопанство до крах. Много промишлени предприятия в Стара Загора достигнаха до провал, други преустановиха производството. Гибелта на Димо Кехайов погуби надеждата на „Напред“. Борис Богдан доведе това предприятие до упадък. В тежка криза изпадна АД „Бъдещност“. То бе ликвидирано и заедно с бирената фабрика от търговско-лихварската фабрика „Тракия“, ръководена от банкерската къща Златеви. Изцяло преустанови дейността си дърводелската и механотехническа работилница за мебели и веялки на Рупен Русчукиян. Тежки дни дойдоха за парната мелница на Маринов. Борбата за оцеляване бе жестока и неравна. Но кризата е диалектически процес, в който едни загиват, а капиталите на други нарастват. За преодоляването на кризата държавата полагаше грижи. Отсрочваха се плащания, даваха се облекчения за кредити, намаляваха се данъците. В 20-те години, за да получат някои улеснения, много старозагорски промишленици регистрираха предприятията си като фабрики. В машиностроенето преднина набра „Прогрес“. собствениците разшириха дейността си – оборудваха малобойни, мелници, ремонтираха всички видове селскостопански и промишлени машини, доставяха от Германия и Англия двигатели и земеделски машини. В отрасъла на металообработването се появиха две нови предприятия – креватната фабрика на братя Маринови „Мебел“ и креватната фабрика на Елия Р. Асса „Надежда“. В тези предприятия за първи път се появиха апаратите за точкови електрозаварки. Братя Азманови дават нов тласък на химическата промишленост. Те разработиха собствени медни рудници и започнаха проучването на баритното находище край града. В края на 1929 г. това предприятие отчете актив от 22 милиона лева. Ново явление в химическата промишленост бе появата на гипсовото произвоство. С производство на строителен и зъболекарски гипс винервайс се заема Борис „Попов и сие“, Йосиф Презенти, Фелдшеров. Нови мащаби и нова юридическа форма получи водещата спиртоварна фирма „Руси Шахънов и сие“. През 1922 г. тя прерасна в Консорциум за индустрия и търговия. Освен спиртовара той разви отглеждането на добитък, производство на тухли, откри оцетна фабрика. Фирмата откри производствени клонове в София и Карнобат. Тя успешно се конкурираше с 13-те други регистрирани спиртоварни и винарски фабрики в Стара Загора. Между последните Стоил Петров пръв произведе за търговски цели 95% фабричен спирт. Голяма конкурентоспособност проявиха братя Капитанови. Тяхната наново оборудвана мелница успешно делеше мегдан с най-реномираната бургаска мелница за търговски и промишлени брашна. Измежду предприятията от хранителната промишленост бързо се отдели фабриката за зеленчукови консерви „Пиперка“. Основана от кооперацията на старозагорските градинари, тя първа в Южна България през 1937 г. произведе 100 000 кутии зеленчукови консерви, компоти, пюрета. Оборудването на тази фабрика председателят Димо Петров достави от Германия. Тук бяха направени и първите опити за производство на месни консерви. През 1918/1919 г. в Стара Загора изникна и ново месообработващо предприятие. АД „Консерва“ първо в града започна фабрично производство на колбаси по унгарска технология. Старозагорската кухня се обогати освен с традиционните суджуци и луканки, още и с няколко вида салами, кренвирши, шунка, филе. Въпросът за електрифакацията на Стара Загора бе повдигнат още през 1905 г. Едва след Европейската война обаче той започна частично да се разрешава. През 1918/1919 г. Димо Маринов откри в кв. „Табахна“ първия агрегат за производство на електроенергия за битови нужди. Той изгради първата елмрежа, която освети квартала и центъра на града. От елстанциите, построени след него, по-забележима бе тази на Радой Ножаров в кв. „Гибрана“. По време на Стамболийски в Стара Загора се зароди идеята за изграждането на язовир „Копринка“ с две водни елстанции в Стара Загора. От дребни страсати и ежби, от тлъсти подкупи от българско-германското АД „Вулкан“ – „Мариино“ проектът на водния синдикат Тунджа бе провален. Той бе реализиран едва през 1954 г. точно когато този промишлен ток трябваше да разреши въпроса за енергийната криза на града, дойде новата криза. Тя започна в САЩ. 597 банки в Ню Йорк обявиха неплатежоспособност. Последва банкрут на всички свързани с тях картели, промишлени и търговски фирми в Америка и Европа. От 1929 до 1934 г. вилня тайфунът на световната икономическа криза. Тя дълбоко разтърси и старозагорската промишленост. Сгромоляса се консорциумът на Шахънови. Ликвидирано бе АД „Тракия“. Разпадна се командитното дружество Пискюлев – Червенков. Закрита бе мелницата на Маринов, мелниците на Мушникови и Хаджиминеви. Изчезнаха малките цигарени фабрики „Орел“, „Лъв“, „Златна корона“. Фабрика „Напредък“ бе погълната от търговско-лихварската къща на Досьо Вълеви. Старият Харитонов бе елиминиран и „Напред“ стана „Вълкар“ – Вълеви и Караджови. Тежки дни изживя и „Прогрес“. През 1923 г. в. „Дума“ в Стара Загора публикува предсмъртно писмо на Симеон Таукчиев: „Реших да туря край на живота си, за дето не мога да затворя 20-30 семейства, които са ми длъжни. С тия хора съм работил 20 години и не мога да се реша да ги оставя на улицата.“ Всъщност какво се бе случило? Търговецът-пласьор на машинната продукция на „Прогрес“ в Нова Загора и околията бе получил неплатежоспособност вследствие кризата в селското стопанство. Когато СД „Прогрес“ – Стара Загора, протестира неговите полици за 225 хил. лева и посегна на недвижимото му имущество чрез съда, Таукчиев се самоуби. По това време едни стопански дейци умираха внезапно от инфаркт, други се самоубиваха от помрачена психика, а този от човещина, че не може да си позволи да разсипе своите 30 клиенти.  Какъв нетипичен рефлекс за ония жестоки, вълчи времена! Кризата донесе не само лични трагедии, а и цели социални движения. В последна сметка тя изостри и старите страсти за нова дялба на света е неговите пазари.
Петър КОЕВ