Странни птици. „Видими“ ли са децата с психично страдание у нас?

„Този филм се появява в един много подходящ момент. Той показва точно това – как не трябва да отстъпваме, когато се срещнем с ужаса. Не трябва да се съкрушаваме, защото има надежда.“

С д-р Биляна Мечкунова стигаме до това нейно заключение през темата за трудностите, които всички срещаме в период на пандемия, несигурност, отчуждение и страх. Тя е детски психиатър, основател на Детско-юношеския център за психично здраве в Русе, и забелязва повишаване на броя деца, чиито родители се обръщат към центъра заради трудности при „социалното свързване“ между децата и околния свят.

Но не губи надежда.

I Филмът

Филмът, за който д-р Мечкунова говори, носи заглавието „Странни птици“. Премиерата му предстои на 18 декември, и като всичко в живота ни напоследък, ще се състои онлайн. Заглавието е метафорично избрано и препраща към различността на децата, за които се грижи екипът на Сдружение „Дете и пространство“.

Филмът събира в едно историите на деца, терапевти, социални работници. Вече порасналите бивши възпитаници на злощастно прочулия се дом за деца с увреждания в с. Могилино и хората, които поемат грижата за тях след ужаса в дома, са двете страни на една монета.

„Странни птици са и хората, които работят в сдружението, и децата, за които се грижим, и филмът носи това заглавие, защото показва различни страни от каузата ни да открием красотата на това различие и да запазим неговото достойнство“, разказва Весела Банова, клиничен психолог и председател на Сдружение „Дете и пространство“.

Една от целите на филма е да отвори пространство за разговор за психичното страдание на децата и как държавата и обществото променят средата, услугите и собственото си отношение към засегнатите деца, така че те да развият своя потенциал и да бъдат приети и включени в общия ни живот.

I Моментът

Моментът за подобен разговор е болезнено назрял. През октомври Министерството на здравеопазването предложи проект на Национална стратегия за психично здраве за следващите 10 години. Документът беше подложен на обществено обсъждане и събра становища от повечето заинтересовани организации.

Отсъствието на детската психиатрия като самостоятелен дял в стратегията предизвика особено внимание, донякъде и заради глобалните рискове пред благополучието на децата в условията на продължаваща пандемия. От Националната мрежа за децата (НМД) обръщат внимание в своето становище, че „напълно отсъстват както статистически данни за честотата и вида на психичните страдания сред децата, така и за обезпечеността на достъпа им до специалисти на територията на страната. Няма такива данни и за децата с психични диагнози, настанени в ЦНСТ (центрове за настаняване от семеен тип – б.р.)и резидентни услуги…“

От Алианса за ранно детско развитие пък допълват, че Стратегията дори не предвижда подобна статистика да започне да се събира в идните години.

I Бъдещето

А как се планира развитието на грижата, след като не се знае дори колко са нуждаещите се от нея?

В проекта за стратегия е записано, че към момента в страната работят 22 детски психиатри. Има две стационарни психиатрични отделения за деца (в София и Варна) и две отделения, в които деца могат да бъдат консултирани без леглови престой – в София и Русе.

„Мога да кажа, че нашият Център приблизително съответства на европейския стандарт, ако трябва да отговори на нуждите в област Русе“, обясни д-р Биляна Мечкунова. Но тъй като услугите от този тип в страната на практика са три, регионът, който Центърът в Русе трябва да покрие, е много по-голям.

      “ Децата от отдалечените
          населени места на практика
          нямат достъп до такъв тип
          подкрепа.

д-р Биляна Мечкунова

„Децата от отдалечените населени места на практика нямат достъп до такъв тип подкрепа и записаното в стратегията разпределение от „един център във всеки областен град“ би туширало до голяма степен този недостиг“, смята д-р Мечкунова.

Според НМД обаче това все още не е достатъчно. „В проекта за Стратегия не се забелязва никаква политика по отношение на детското психично здраве. Не става ясно как ще се реши проблемът с недостига на специалисти, нито откъде ще се вземат тези Детско-юношески центрове за психично здраве във всеки областен град“, коментира Мариана Писарска, директор „Политики за децата“ в Мрежата. По думите ѝ тези проблеми са поставяни на вниманието на Министерството на здравеопазването в края на всяка година, при подготовката на Бележника на НМД (доклад на организацията относно състоянието на политиките за деца), досега обаче не се е стигнало до ефективен диалог.

Весела Банова допълва, че в момента голяма част от децата с психично страдание получават диагноза „Умствена изостаналост“, за да могат да преминат през ТЕЛК, и това допълнително затруднява достъпа им до адекватна подкрепа.

I Има ли работещи решения?

„Към психично-здравната служба в Русе през 2001 г. д-р Мечкунова е създала детско-юношески център по психично здраве. В последствие, със сътрудничеството на местната Дирекция Социално подпомагане и Община Русе ние създадохме социалната услуга „Детски кът за развитие““, разказва Весела Банова.

Двигател на промените тогава става сблъсъкът с дълбокото страдание на децата от дома в Могилино и болезнената нужда от очовечаване на грижите за тяхното психично страдание. В последствие създаденият тогава алгоритъм помага и на стотици други деца.

„Психично-здравната оценка на детето се извършва в детско-юношеския център за психично здраве под ръководството на детския психиатър. След това психиатърът указва за кое дете е подходящо да се насочи към социалната услуга, където както то, така и неговите родители да получават дългосрочна терапевтична помощ. И едва след това Дирекция Социално подпомагане издава направление за ползване на тази услуга“, обяснява Банова административния път. Тази процедура е безпрецедентна, но напълно възможна по сега действащото законодателство.

Смисълът от подобни интегрирани здравно-социални услуги е онагледен във филма „Странни птици“ през историите на няколко деца. Въпреки своето психично страдание, след упорита работа те успяват да намерят път, да изобретят начин да се свързват с околния свят. А тези, които са имали шанса да получат помощ още в периода на своето ранно развитие (до 3-годишна възраст), до едно са се включили успешно в детска ясла, градина и училище.

„Тази грижа спестява изключително много на едно общество и ще съм щастлива, ако това се разбере“, споделя в заключение Весела Банова.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Надежда ЦЕКУЛОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.