„Страст към мелодията“. Роберто Фонсека, който събира кубинска и българска народна музика в едно

Роберто Фонсека ясно си спомня този ден. Годината е 2004, а той е в София за концерт заедно с вокалиста на Buena Vista Social Club Ибрахим Ферер. След края му ляга в хотелската си стая, за да си почине, и си пуска телевизия. Попада на случаен канал с българска народна музика.

„От този миг просто се влюбих в българския фолклор“, казва Фонсека. „Тогава у мен се зароди мечтата да направя някаква комбинация между кубинската народна музика и българската“, добавя той в интервю за БНТ.

Мечтата от няколко години е реалност. През 2021 г. джаз пианистът представи съвместния си проект „Отвъд нотите“ заедно с певиците от хор „Нови български гласове“ с диригент Георги Петков пред световната публика на джаз фестивала в Марсиак. А в петък проектът ще има и първото си представяне на българска сцена – в лятно кино „Орфей“ в Пловдив. Следват концерти на 2 юли в Летния театър във Варна, както и на 4 юли в зала „България“ в София.

„Каня цялата българска публика – да дойдат на концертите, защото ще видят нещо много специално, много страст, много огън, много радост, много връзка между фолклорите. Смятам, че правим история с този проект“, каза Фонсека.

Самият той е роден в Хавана, Куба в семейството на музиканти. Започва да свири на пиано, когато е само на 8, и още тогава експериментира с различни музикалния влияния, смесвайки американски джаз с традиционни кубински ритми. През 1999 г. издава първия си албум, а след това се присъединява към легендарните Buena Vista Social Club.

Има 9 солови албума, като седмият е номиниран за награда „Грами“. В него пианистът изследва африканските корени на кубинската музика и си сътрудничи с известни африкански музиканти като Фатумата Диауара.

Пред сайта moreto.net Фонсека казва, че обича афро-кубинската музика, защото в нея „материалният свят се среща с духовния“. А джазът е музикалният жанр, с който се чувства най-силно свързан.

„Джазът е този стил, защото дава свобода и силно чувство. Но съм отворен за всички звуци от света“, отбелязва той.

Че е отворен към ритмите на света доказва и любовта му към българската народна музика. Пред БНТ той споделя, че всъщност вижда много прилики между нея и кубинската музика – според него и двата народа изпитват „голяма страст към мелодията“, уважават дълбоко ценностите, на които е носител фолклорът, и се гордеят със сложността на ритмите.

Кубинският пианист дори има и своя любима българска песен – „Девойко мари хубава“. По думите на диригента Георги Петков именно тя ги е събрала заедно, а кубинският пианист е започнал да му задава въпроси за нея още при първата им среща.

Самият Фонсека казва, че тя има специално значение за него.

„Първия път, когато изсвирихме тази песен на живо, когато свършихме изпълнението, аз се разплаках от вълнение. Тази мелодия буди у мен много дълбока емоция и просто сълзите ми бликнаха. До ден днешен колкото и пъти да изсвиря тази тема, се чувствам изключително развълнуван“.