Най-легендарният футболен треньор на България – Димитър Пенев – чества 75-годишен юбилей с луксозна биографична книга. Стратега, както е прякорът на легендата, е писана в съавторство с журналиста Иво Тонков, като творческият им тандем работи заедно около една година.
Луксозната цветна биография излиза с твърди корици, отличава се с високото си полиграфическо качество; съдържа 268 с., включва над 200 снимки, някои от които се публикуват за първи път. Колекционерското издание, което е в лимитиран тираж, е допълнено с три пощенски картички с фотографии на Пената от различни години, както и с негов автограф. Двете издания ще се разпространяват по книжарниците от 30 септември 2020 г.Предговори за „Стратега“ пишат специално журналистите Ефрем Ефремов и Георги Атанасов, а първите положителни отзиви са на Ники Кънчев, Станимир Бакалов, Данаил Кънев, Венци Мицов и Теодор Борисов.
„Дано днешните младежи имат повече идоли, каквито имаше навремето – личности, заради които да идват на стадиона. Тогава много неща ще се променят. Аз съм част от България и България винаги ще бъде част от мен!“, така започва биографията си Димитър Пенев.
Почитателите ще прочетат за детските му години в Мировяне, за различните перипетии в кариерата му – като футболист и треньор, за годините, когато е част от отбора на Локомотив Сф, за славното време в ЦСКА, треньорските успехи и световното по футбол от 1994 г., за семейния живот.
В книгата присъстват и немалко интересни и забавни истории: например трансферът на Димитър Пенев от Локомотив Сф към ЦСКА става… на бутилка ракия в кабинета на Пенчо Кубадински. Малцина знаят и че с премията от 500 лева за спечелената титла с Локо Сф през 1964 година Пената дава едната част на Никола Котков да почерпи съотборниците му, а останалите пари дава на техните.
Ето какво още разказва в „Стратега“ като ключови моменти от живота си:
· Имам гол – рекорден за мен като време срещу Левски. Вкарах на Бисер Михайлов в 38-та секунда! Поех топката около центъра, сините пазят Цанев и Якимов, а не мен. Стигнах почти до вратата, чак тогава ме посрещнаха техните защитници, аз шутирах от дъгата на наказателното поле и 1:0 за нас.
· Най-сериозният конфликт в националния отбор беше, когато от Левски отказаха да играят – заплашиха, че няма да участват повече за България. Това е в периода на последните няколко мача преди изключително важния двубой в Париж с Франция на 17 ноември 1993 г.
· Премиите за мача във Франция ги обяви бизнесменът Иван Кочев – Чомбе от Петрич. Той каза 8000 долара на калпак, а брокерите ги направиха 10 000. След това накараха Вальо Михов да вдигне мизата на 50 000 долара. Чудо – и тези, които играеха в чужбина, се стреснаха от тази сума.
Незабравимият пас към Емил Костадинов. И за секунди България спря да диша. Преди да изригне: гол, 2:1 за нашите!
– Все пак получихте ли тези 50 000 долара?
– Да, плащаха ни ги някъде в продължение на година и половина. Абе, по български тръгнахме към „Парк де Пренс“, по български и продължихме.