Неделна утрин. Апартаментите в големия блок са оживени.
– Няма ли кой да почисти стълбището? Каква мръсотия!… Къде е чистачката?- проехтя ядовитият глас на кака Неда.
[ad id=“225664″]
По етажните площадки излязоха няколко жени.
– Чистачката е в отпуска – кратко отвърна жената на домоуправителя.
– Е, тогава да си определим дежурство – предложи една от жените.
– Дежурство?! Че кой ще го зачита?
И почнаха да се провикват една през друга:
– Не ставам слуга на другите.
– Който е изцапал, да си чисти.
– Ще почакаме, докато дойде чистачката.
По стълбището мина младата учителка Светла от най-горния етаж. Поспря се и се заслуша в разговора, а после пъргаво се затича по стълбата. След малко се зачу гласът й от горната площадка:
[ad id=“263680″]
– Съседки, приберете се вътре, че ще ви напраша.
Жените се спогледаха в недоумение. На завоя на стълбата се показа учителката, с пъстра кърпа на глава и домакинска престилка.
– Тука ли сте още? Нали ви казах да се приберете – каза смутено тя.
Думите й се посрещнаха с пълно мълчание. Само отдолу се провикна кака Неда:
– Я се прибирай в къщата си. Не се унижавай да слугуваш на другите.
– Грешиш, како Недо, никому не слугувам – отвърна учителката. – Просто не ми е приятно да гледам непочистената стълба. Според мене мръсотията повече унижава човешкото достойнство, отколкото почистването.
Светла се наведе и продължи работата си. Жените започнаха да се прибират.
Докато учителката стигна входната врата, отгоре затрака някаква кофа. Чу се отново гласът на кака Неда:
[ad id=“238430″]
– Не само ти не можеш да търпиш мръсотията. Аз пък ще измия стълбището.
– Ти само до площадката – провикна се жената от втория етаж – аз ще продължа до долу.
След малко се обади и домоуправителят:
– Къде са момичетата от нашия вход? Я нека и те да излязат! Моите дъщери ще измият плочите пред блока.
Стълбището оживя от весели гласове и закачки. Децата почистиха и затревената площ, поляха лехите с цветята.
Празничното настроение обхвана всички.
Автор Мария Ницкевич
