„Стъпка към взаимно доверие“. Унгария предлага нови закони, с които да си гарантира еврофондове

Унгарското правителство е готово да изпрати нови закони в парламента през следващите дни, за да преодолее възраженията на Брюксел. Това съобщиха международни агенции в събота.

Новината идва няколко дни преди очаквано съобщение от Европейската комисия, че блокът е готов да спре прехвърлянето на част от фондовете на ЕС към Унгария поради опасения за корупция. По-рано, на 15 септември Европейският парламент одобри резолюция, в която се казва, че Унгария вече не е „пълна демокрация“.

Европейският парламент гласува с 433 срещу 123 и 28 въздържали се, за да одобри доклада, в който се казва, че Унгария се е превърнала в „хибриден режим на избирателна автокрация“ под ръководството на националистическото правителство на премиера Виктор Орбан и подкопаването на демократичните ценности на блока са извадили страната от общността на демокрациите.

Фидес, управляващата партия на Орбан, разкритикува Европейския парламент за резолюцията, като нарече „непростимо“, че „Европейският парламент отново атакува Унгария“.

В събота ръководителят на кабинета на Орбан Гергели Гуляс каза, че Будапеща ще създаде отдел за борба с корупцията и работна група с неправителствени организации, които да наблюдават изразходването на средствата от ЕС въз основа на изискванията на Комисията.

„Правителството или е приело исканията на Европейската комисия, или в областите, където не можахме да ги приемем, успяхме да постигнем компромис, който е задоволителен и за двете страни“, каза Гуляс пред репортери.

„На днешното си заседание правителството обсъди тези ангажименти и ги одобри“, каза той и допълни, че новите закони трябва да влязат в сила през ноември. „Вместо взаимно недоверие, конструктивната поредица от преговори с комисията през последните два месеца може да се разглежда като стъпка към взаимно доверие.“

Докладът на Европейския парламент обвини останалите 26 членки на Европейския съюз, че са били „неактивни“ към демократичните злоупотреби на Орбан по време на неговото управление, като се казва, че част от проблема е „неспособността на [Европейския] съвет да постигне значителен напредък в противодействието на демократичното отстъпление“.

Орбан, който беше преизбран за четвърти пореден мандат през април, често е влизал в конфликт с блока по въпроси като съдебната независимост, обществените поръчки, правата на ЛГБТ и медийните, академичните и религиозните свободи.

От началото на урпавлението си през 2010 г. Орбан, който характеризира страната като „нелиберална демокрация“, пренаписа конституцията и ключови аспекти на избирателните закони и подсили контрола на съюзниците си върху почти всяка голяма медия в страната.