Правителството да одобри т.нар. френско предложение за разрешаване на спора със Северна Македония, но само ако то бъде променено, така че да изпълни определени условия. Това гласи решение, прието от Комисията по външна политика в българския парламент с гласовете на депутатите от “Продължаваме промяната”, ГЕРБ, ДПС и “Демократична България”. Решението трябва да бъде гласувано и в пленарна зала.
Т.нар. френско предложение предвижда българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Северна Македония пред ЕС, а Европейската комисия да е гарант за изпълнението им. Този вариант стана известен като “френско предложение”, защото идва по време на френското председателство на Съвета на ЕС.
Предложението цели да доведе до вдигане на ветото, което България наложи върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. За целта обаче България трябва да го одобри. Правителството на Кирил Петков прие решение, според което парламентът трябва да взима всички решения, свързани с ветото върху началото на преговорите на Скопие с ЕС. Това се случи преди кабинетът да бъде свален при вот на недоверие.
В четвъртък външната комисия в парламента изслуша външната министърка Теодора Генчовска (ИТН), която представи позицията на министерството за т.нар. френски предложения. След това депутатите в комисията гласуваха решение, което възлага на правителството да одобри предложенията на Френското председателство.
Депутатите в комисията по външна политика обсъдиха три проекта за решение – на ГЕРБ, на ДПС и на Христо Иванов от “Демократична България”. Предложенията на ГЕРБ и ДПС бяха отхвърлени. Предложението на Христо Иванов беше прието с гласовете на “Продължаваме промяната”, ГЕРБ, ДПС и “Демократична България”. “Има такъв народ” и “Възраждане” гласуваха против, а БСП се въздържаха.
Решението предвижда българското правителство да одобри предложената рамка за преговори на Северна Македония за членство в ЕС, ако тя бъде прецизирана, така че да гарантира следните условия:
- вписването на българите в македонската конституция като държавотворен народ;
- нищо в преговорния процес няма да бъде тълкувано като признаване на македонския език от България;
- добросъседството остава критерий при процеса на присъединяване и Брюксел ще информира държавите от ЕС за напредъка;
- не само спазването на договора с България, а и на протоколите към него, ще бъде включено в рамката за преговори.
Решението трябва да бъде гласувано и в пленарната зала. “Продължаваме промяната”, ГЕРБ, ДПС и “Демократична България” имат 176 места в парламента. Ако бъде прието и там, то ще даде мандат на правителството да преговаря за промени във френското предложение и ако ги постигне, да го одобри и така да вдигне ветото.
България наложи вето върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС през 2020 г. Тогава управляваше правителство на ГЕРБ и “Обединени патриоти”.
Гласуването във външната комисия в четвъртък се проведе след като външната министърка Теодора Генчовска прочете доклад на външното министерство, който даде положителна оценка на предложенията на Френското председателство.
“Предложението на Френското председателство създава по-благоприятни условия за отстояване на българския национален интерес по време на присъединителните преговори от всички досега предлагани варианти”, каза тя.
От доклада стана ясно, че предложението има няколко несъответствия с българската Рамкова позиция, приета от правителството на Бойко Борисов през 2019 г. и одобрена от парламента тогава. Тя стана основа за налагането на ветото върху началото на преговорите на Скопие за членство в ЕС през 2020 г. от кабинета на ГЕРБ и “Обединени патриоти”. Въпреки тези несъответствия външното министерство смята, че предложенията са “най-добрите до момента”.
България разчита исканията ѝ към Северна Македония да бъдат отразени в три свързани документа – Преговорна рамка, Заключения на Съвета на ЕС и двустранен протокол. Двустранният протокол е между София и Скопие, но другите два документа, които изразяват позицията на целия ЕС по отношение на преговорите, правят препратка към него.
Протоколът до момента не е подписан от София и Скопие. За да стане това, те трябва да имат съгласие по него. От думите на Генчовска стана ясно, че при предишното обсъждане е имало разногласия по някои текстове.
По-рано в четвъртък премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски каза, че френското предложение е неприемливо за Северна Македония в настоящия му вид. По-рано три от по-малките партии в управляващата коалиция в Скопие се обявиха срещу френската идея и заплашиха с напускане.
Решението на външната комисия в българския парламент дойде две седмици след кати ИТН напусна правителството с две обвинения към премиера Петков. Според едно от тях Петков е искал “да вдигне ветото” и затова е водил външна политика, различна от тази на външно министерство, ръководено от Теодора Генчовска (ИТН).
След това правителството на Кирил Петков беше свалено при вот на недоверие. Срещу него гласуваха ГЕРБ, ДПС, ИТН и “Възраждане”.
От доклада на Генчовска, прочетен в четвъртък, стана ясно, че ръководеното от нея външно министерство е работило по т.нар. френски предложения, а самата тя ги смята за “най-добрите досега”.
Заседание на външната комисия по същата тема беше насрочено и за сряда, непосредствено преди гласуването на вота на недоверие. Тогава ГЕРБ, ДПС, ИТН и “Възраждане” провалиха заседанието с аргумента, че Министерският съвет не е внесъл проект за решение, което да бъде гласувано.
