Досега България и Северна Македония се обвиняваха взаимно, че не спазват договора помежду си от 2017 г. Самият договор позволяваше това, защото не съдържа никакви конкретни стъпки, а само общи принципи. Сега обаче това може да се промени.
Условието е да бъде одобрен един документ, който съдържа конкретни стъпки и срокове за прилагането на договора от 2017 г. Става дума за проект на двустранен протокол между София и Скопие, който вече е внесен за обсъждане в Комисията по външна политика в парламента.
Протоколът е неразделна част от т.нар. френски предложения за вдигане на ветото, наложено от България върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз (ЕС). Те предвиждат българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Северна Македония пред ЕС. България разчита исканията ѝ да бъдат отразени в три документа – Преговорна рамка, Заключения на Съвета на ЕС и Протокол от съвместно заседание по чл. 12 от договора.
Именно този протокол съдържа конкретни стъпки и срокове за прилагане на договора.
Свободна Европа разполага с проекта на протокола. Ето основните моменти в него:
Българите – в конституцията
Северна Македония първо ще промени конституцията си, като включи в конституцията си „тези нейни граждани, които живеят на територията на страната и са част от българския народ“, предвижда проектът за протокол. Едва когато това се случи, България ще даде съгласие за начало на преговорите на Скопие с ЕС.
Това предложение е от началото на 2021 г. Идеята не присъства в българските официални документи, не е гласувана в парламента и беше приемана скептично от някои наблюдатели като нереализуема, защото е радикална. Чрез т.нар. френски предложения ЕС предложи сам да застане зад нея.
Борбата с речта на омразата
Проектът на протокола предвижда стъпки в борбата с говора на омразата. Проблем, който София многократно посочи като причина за обтегнатите отношения със Скопие. В протокола са посочени две групи мерки срещу речта на омразата – такива, които да бъдат предприети преди началото на преговорите на Северна Македония с ЕС, и такива, които да бъдат предприети след това.
В първата група мерки попада създаването на процедура за реакция на различни прояви на говор на омразата – „надписи върху обществени сгради и паметници, текстове в учебници и учебни програми, както и в медийното пространство“. Освен това се предвижда двете страни да предприемат „ефикасни мерки“ срещу пропаганда от държавни агенции и институции и срещу частни лица, които подстрекават към насилие.
В групата от мерки, които да бъдат приложени след началото на преговорите, се предвижда държавите да гарантират, че няма да се предоставя държавно финансиране за книги, филми и паметници, които съдържат говор на омразата.
Жертвите на комунизма
Протоколът предвижда Северна Македония да осъди и да се извини за „несправедливостите и репресиите“ на югославския комунистически режим срещу българи. Преди България да даде зелена светлина за началото на преговорите, Скопие се предвижда да декларира, че ще отвори архивите на репресивния апарат на местната Държавна сигурност от комунистическия период. След началото на преговорите, Скопие трябва да изпълни това. Като срок се посочва една година.
Историята и учебниците
Проектът за двустранен протокол предвижда мерки в три насоки по отношение на историческите спорове – работата на комисията по исторически и образователни въпроси, промени в учебните програми и създаване на календар за съвместни чествания на исторически събития и личности.
Комисията
Резултатите от работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси и нейните препоръки ще бъдат публикувани онлайн при подписването на протокола. На базата на тези препоръки след началото на преговорите на Скопие с ЕС се предвижда да се изготвят примерни уроци, които в бъдеще да бъдат включени в учебните програми.
Учебниците
Проектът на двустранен протокол предвижда Северна Македония да предостави на България всички свои учебници, помагала и методически указания, които се ползват в училищата ѝ. Това трябва да стане преди началото на преговорите съгласно документа. След това, през целия период на преговорите, Скопие се предвижда да информира София за всички промени в съдържанието на учебниците.
Документът съдържа ангажименти за промени. До началото на 2023/2024 учебна година Скопие ще промени конкретен учебник по география. Не по-късно от 2024/2025 учебна година двете страни ще променят учебниците по история, където е необходимо, така че те да отразяват препоръките на комисията по исторически и образователни въпроси.
Честванията
Проектът на протокола предвижда преди началото на преговорите на Северна Македония с ЕС да бъде договорен календар за 2022 и 2023 г. за съвместни чествания на исторически събития и личности, по които вече има съгласие в историческата комисия.
Защитата от дискриминация
Проектът на двустранния протокол предвижда Северна Македония да предприеме мерки срещу дискриминацията на българската общност. Сред тях са:
- Превенция срещу езика на омраза;
- Превенция и наказателно преследване на престъпления от омраза;
- Запознаване на българите с „институционалните механизми по правата на човека“;
- Гарантиране на правата на българите за свободно изразяване и опазване на идентичността на българите в Северна Македония.
Съгласно т.нар. френско предложение изпълнението на Договора за приятелство между България и Северна Македония от 2017 г., както и двустранният протокол за прилагането му, ще бъде включено в преговорната рамка на Скопие за членство в ЕС.
Комисията по външни работи в парламента трябваше да обсъди предложения протокол, но заседанието ѝ в сряда беше отложено с гласовете на опозицията от ГЕРБ, ДПС, „Има такъв народ“ и „Възраждане“.
