Разбира се, премиерът има право да уволни инж. Глосов, но това би трябвало да направи принципалът на АПИ – министърът на регионалното развитие и благоустройството. Но когато управлява Борисов, правилата губят своя смисъл и значение.
Не случайно придоби гражданственост определението за премиера, че е султан, падишах, цар т. н. – категории и понятия, които нямат покритие в държава, която уж се управлява парламентарно, но Борисов еднолично си присвои правомощията да се разпорежда с държавата вече десет години без да среща сериозна обществена и опозиционна съпротива. За десет години се нагледахме на какви ли „оставки“, поискани от Борисов и подадени от жавата. Та нима инж. Глосов е назначен за шеф на АПИ без знанието на премиера? Но когато инж. Глосов се издъни, цялата отговорност беше запокитена по неговата глава. И това прнего.
Особен интерес предизвиква индеферентността на уволнените – нито един от тях не намери сили и мъжество да се изправи и да изкрещи в лицето на премиера, че провалите и гафовете са „реализирани“ с негово знание и вероятно по негова воля и с негово участие. Не за да се оправдае, а за да очертае релефа на султанската некадърност на едноличния собственик и управител на България.
Всяко управление, независимо от това дали е авторитарно, демократично и без значение с каква идеологическа схема е свързано, се основа на субординацията – система, при която по-нисшите се подчиняват на по-висшите и означава подчинение.
Субординацията обаче съдържа в себе си и обратното действие – когато висшите органи, поради некомпетентност, незнание, невежество и некадърност принуждават нисшите да предизвикват провали.
Чия е вината и отговорността, когато провалите са на ниво държава и общество? И ехото не може да отговори на тоя въпрос.