Съдби: българските надничари в Мюнхен

Хиляди българи, голяма част от които идват от Пазарджик, работят като надничари в Мюнхен. Но тъй като изкарват твърде малко пари, много от тях живеят буквално на улицата, се казва в обширен репортаж на Дойчландрадио.

Исмет е родом от Пазарджик. От 14 години се труди като надничар в милионния германски град Мюнхен. Заедно със свои сънародници, повечето от които са български турци, всяка сутрин си търси работа на т.нар. „улична трудова борса“ в района на ж.п.-гарата. Но парите, които изкарва, не стигат за нормален живот. Затова нощува под моста „Райхенбах“ – заедно с най-добрия си приятел Славчик, който също е от Пазарджик. Два пъти в седмицата мъжете посещават абатството „Свети Бонифаций“, където имат възможност да се изкъпят.

Две хиляди надничари от Пазарджик

В Мюнхен работят хиляди надничари. Повечето от тях са българи, а много от мъжете идват от Пазарджик – предполага се, че става дума за около 2 хиляди надничари от южния български град, предимно представители на турското малцинство.

Мюнхен предлага приют за бездомници, който работи от ноември до април. Но не всички намират място там. „Понякога работим през нощта. И когато на сутринта приключи смяната ни, не можем да се приберем в приюта, защото той отваря в 17 часа и работи само до 8-9 часа сутринта“, обяснява 56-годишният Метин Ахмед, който също е родом от Пазарджик. Метин работи като чистач и изкарва около 700 евро на месец. Голяма част от сумата обаче изпраща в България, където има пет деца и пет внучета. „Този месец ми останаха 200 евро. Но съм пушач“, разказва мъжът.

В сравнение с много от сънародниците си в Мюнхен Метин е направо късметлия – защото получава редовно заплата. Повечето българи-надничари са принудени да работят на черно – и нерядко биват мамени от работодателите си. Славчик например работил три месеца в пекарна, но накрая не получил нито цент. Казали му само, че ако искал, можел да ги осъди. „Мой приятел веднъж съди един работодател, но загуби делото. Затова ме е страх и не смея да подам жалба“, разказва Славчик.

Именно това е една от причините, поради които много от българските надничари живеят буквално на улицата – няма как да са сигурни, че в края на месеца ще си получат заработеното. Социалният работник Саваш Тетик обяснява, че всеки един от тези мъже става поне два-три пъти в годината жертва на измама от страна на някой работодател.

„Българските надничари не искат да живеят от помощи“

Саваш Тетик знае и друго: въпреки тежкото си положение българските надничари по правило не искат да живеят от помощи. „Сред тях има и такива, които получават социални помощи. Но много хора отказват да подадат документи, въпреки че имат право на помощи. Предпочитат сами да изкарват парите си“, обяснява социалният работник и добавя, че за българите-надничари, които познава, било едва ли не обидно да живеят от социални помощи – защото това издавало слабост. Но Исмет от Пазарджик нямал друг избор – наложило му се да бъде опериран, след което кандидатствал за помощи. И сега получава от държавата 400 евро на месец.

Източник: Дойче Веле

Иван Дарийков