Съдии замениха 20-годишна присъда за убийство с 4 години лишаване от свобода за причинена лека телесна повреда, довела до смъртта на пострадалия, съобщи „Монитор“.
Решението е на състав на апелативния съд във Велико Търново и се отнася до делото за смъртта на 18-годишния Алекс от град Бяла, Русенско. Трагичният инцидент е от 8 юли 2017 г. Сутринта около 6,00 ч. в центъра на града, на връщане от дискотека, настъпва спречкване за цигара между Алекс и група роми.
Един от групата нанася удар на 18-годишния младеж, който пада на земята и си удря главата.Настанен е в Университетска болница – Русе с тежка черепно-мозъчна травма, където седмица по-късно умира. Като подсъдим е привлечен 32-годишният Валентин Маринов. Повдигнато му е обвинение за извършване на тежко предумишлено убийство по чл. 116 от Наказателния кодекс.
С присъда от 14 ноември 2018 г. окръжен съд Русе признава подсъдимия за виновен в умъртвяването на Алекс по хулигански подбуди и го осъжда на 20 години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначално строг режим. Същият е осъден да заплати и по 100 хил. лв. на родителите на жертвата, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени щети. След обжалване на присъдата делото стига до Върховния съд, който отменя присъдата и го връща за ново разглеждане в Апелативен съд – Велико Търново. Съгласно дадените от ВКС указания е назначена комплексна допълнителна съдебно-медицинска експертиза, с участието на съдебни медици и физик.
Апелативният съд намира, че изложените в жалбата на защитника на подсъдимия възражения срещу присъдата са частично основателни. Изложените доводи, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана, въззивният съд счита за лишени от основание, но намира за основателни доводите, че първоинстанционния съд неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимия като предумишлено убийство. Според апелативните магистрати обвинението трябва да бъде преквалифицирано като причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда.
„Според установената фактическа обстановка, действията на подсъдимия – замахването и нанасянето на удара по лицето на пострадалия, са поставили началото на причинно-следствен процес, при който пострадалият се е отдръпнал за да се предпази, залитнал е и в резултат от това залитане в комбинация с ударното въздействие и състоянието на алкохолно опиянение, в което се е намирал, е загубил равновесие и паднал на земята, ударил си е главата в бетонните плочки и е получил тежка черепно-мозъчна травма, която е довела до настъпването на смъртта“.
„Окръжен съд Русе е приел правилно, че са налице обективните признаци на основния състав на престъплението „убийство“ по чл. 115 от НК, не неправилно е приел, че са налице и субективните признаци на това престъпление. Въззивният съд приема, че наличие на умисъл от страна на подсъдимия е налице, но само по отношение на първия непосредствен обществено опасен резултат от деянието (нанесения удар с юмрук в лицето), а именно причинената на Алекс лека телесна повреда., по смисъла на чл. 130 от НК, тъй като същия, със сигурност е съзнавал, че нанасянето на на удар на друго лице е обществено опасно деяние, както и че в резултат на този удар със сигурност ще причини на пострадалия болка и страдание, от което може да се заключи и че е искал настъпването на този резултат“.
„По отношение на втория и третия обществено опасни резултати – причинената тежка черепно-мозъчна травма и последвалата смърт на пострадалия, съставът на ВТАС намира, че те са настъпили вследствие на залитането на пострадалия при опита му да се предпази от удара на подсъдимия в комбинация н ударното въздействие, като за загубата на равновесие е допринесло и алкохолното опиянение на пострадалия“.
„Според събраните по делото доказателства, нанесеният от подсъдимия удар с юмрук е бил слаб или с умерена сила, което изключва възможността загубата на равновесие да е причинена само от ударното въздействие, а се дължи на комплекс от причини. Подсъдимият не е можел да знае точната степен на алкохолно опиване на пострадалия, нито е предполагал, че евентуална реакция на последния в опит да се предпази ще доведе непременно до неговото падане, като се има предвид, че малко преди това Алекс С. А. е избегнал по същия начин опит за удар от друго от присъствалите лица, на което в последствие сам е нанесъл удар“, се казва в решението на апелативните съдии.
Предвид установените по делото фактически положения, съставът на ВТАС приема, че по отношение на причинената на пострадалия тежка черепно-мозъчна травма и настъпилата в следствие на нея смърт, подсъдимият е действал при непредпазлива форма на вината във вид на небрежност (а не на пряк или евентуален умисъл), тъй като не е предвиждал, че след удара пострадалият ще залитне и ще падне на земята, при което ще си удари главата в бетонните плочки и в резултат на това ще получи тежка черепно-мозъчна травма, но е бил длъжен и е могъл да предвиди тези последици от деянието си.
По тези съображения въззивният съд приема за установено, че с деянието си Валентин М. не е извършил престъпление по чл. 116 от НК, а е извършил рестъпление по чл. 124, като е причинил по непредпазливост смъртта на Алекс А. вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда. За извършеното от подсъдимия престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години. След съобразяване на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, тяхната относителна тежест и високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, въззивният съд намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като на подсъдимия следва да се наложи наказание 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. Въззивният съд потвърждава присъдата в гражданско-осъдителната и част по отношение на уважения размер на предявените граждански искове. Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.
