Съдия Калпакчиев пуснал убиеца Полфрийман, защото БХК и пастор се застъпили за него

„Апелативният съд съобразява също така и представените и приети като доказателства положителни характеристики, дадени от председателя на Български хелзинкски комитет (БХК), както и от пастор К. и отец П.“

 Това пише в мотивите на съдебния състав начело с Калин Калпакчиев за предсрочното освобождаване от затвора на австралиеца Джок Полфрийман, осъден за убийството на студента Андрей Монов.

Преди 3 г. Полфрийман стана председател на затворническо сдружение, което се обяви в защита на правата на лишените от свобода. Заради тази му инициатива, неговата сънародничка Каролайн Стейпълс го номинира тогава за „Човек на годината“ в класацията на БХК, което предизвика обществен скандал и името му беше оттеглено.

Магистратите приемат, че Джок Полфрийман се е поправил след престоя си в затвора. Вместо 20 години затвор за убийството на студента по право Андрей Монов през 2007 г., той излиза на свобода шест години и половина по-рано. През юли месец градските съдии не пуснаха от килията Полфрийман, като цитираха редица наказания и провинения, които свидетелстват, че не се е поправил зад решетките. На това мнение е и прокурорът по делото, става ясно от публикуваното определение на сайта на Софийския апелативен съд.

„Наред с положителните моменти в неговото поведение – учебна и обществена дейност, полаган труд, награди, същият е извършвал и множество нарушения на правилата в затвора, за което са му били налагани съответни наказания, като тези нарушения са започнали още през 2010 г. и са продължили до месец юни 2018 г., след която дата няма данни за други налагани наказания.

Прави впечатление също, че положителният процес е започнал през 2016 г., т.е. по времето когато е наближавало той да изтърпи фактически половината от наложеното му наказание, което е основание да поиска условно предсрочно освобождаване“, аргументира се държавното обвинение, което е против условното предсрочно освобождаване на Полфрийман.

От документа на страницата на Апелативния съд, обаче, става ясно, че магистратите са на противоположното мнение. Те смятат, че провиненията на Джок зад решетките са заличени и не бива да бъдат вземани под внимание като част от характеристиката му. Повечето от тях са били наложени преди 2011 г., по-конкретно преди 10.08.2011 г. когато е приведена в изпълнение присъдата.

Именно в този момент е започнала промяната в поведението му. От момента, в който е влязла в сила присъдата – 2011 г. до 2014 г., Полфрийман е имал общо 5 наказания. Заради едно от тях България е осъдена да плаща, тъй като са били нарушени правата на австралиеца. Останалите пък не са били свързани с проява на физическа агресия. Последното наказание, за което има данни, е било от 2014 г.

През същия този период Полфрийман демонстрирал и множество положителни прояви, за които той бил награждаван. От 2009 г. до 2018 г. той получил 13 награди. Към положителните му прояви спадат посещаване на курс за компютърна грамотност и български език. Бил редовен ученик и бързо усвоявал уроците, пише още в определението.

„От всички данни, които се съдържат в досието на осъдения, е видно, че през целия си престой в затвора той се е посветил на това да осмисли със съдържание изпълнението на наказанието, което му е наложено, като включително е регистрирал и сдружение, развило и развиващо понастоящем активна дейност в обществена полза. Видно е, че сдружението е предприело ефективни усилия, насочени към това действително да съдейства за подобряване на положението в българските затвори, представителите на сдружението са вземали участие и в обществени обсъждания, свързани със законодателни изменения в тази насока“, пише в определението на Апелативният съд.

По отношение на личността на осъдения са изтъкнати единствено, при това много добри, позитивни данни – добри комуникативни умения, лидерска нагласа, толерантен към останалите, любознателен, с изявени интереси в различни области, активен, инициативен, последователен и упорит при реализация на целите си, сензитивен и реактивен към социалната среда, добронамерен и отзивчив като цяло, без расови и дискриминационни нагласи, смята още състават на апелативния съд.

„Правен свят“