Съдът прие, че дворецът е построен с лични средства на дядото на Симеон – цар Фердинанд I и отхвърля аргументите на държавата, че собствеността е нейна.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което защитаваше интересите на държавата по делото, са настоявали, че имотът е държавен заради закон от 1897 г., според който държавата е собственост на горите, интендантството на царя е станало собственост по давност, след като е владеело имотите 30 години, както и заради закон от 1947 г., според който имотите на царете Фердинанд I и Борис III са конфискувани.
Всички аргументи от страна на МРРБ са отхвърлени от съда.
Казусът с царските имоти започва именно през 1947 г., когато те са конфискувани от държавата. През 1998 г. Конституционният съд излезе с решение, според което този закон е невалиден с приемането на новата конституция през 1991 г.
На базата на това решение на представителите на царската фамилия са върнати именията във “Врана”, “Ситняково”, и “Съръгьол”.
Освен в съда битката се водеше и в рамките на българския парламент като редица партии използваха случая с царските имоти като част от предизборни кампании.
През 2009 г. депутатите наложиха и мораториум без срок, с който се забраняваше на Сакскобургготски да използват имотите, но въпреки това да се грижат за тях до приемането на закон, който урежда статута им.
В крайна сметка бяха започнати редица дела, след които на държавата бяха присъдени имотите “Ситняково”, и “Съръгьол”, а през август 2018 г. това се случи и с двореца във Врана.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Атентаторите често се възприемат като сенчести фигури в историята, но зад техните действия стоят сложни…
Киселото зеле е не само важна част от традиционната българска кухня, но и продукт с…
Сарми – едно от най-любимите ястия в българската кухня, което носи със себе си традиции,…