Съмнително финансиране. Защо даренията за партиите около избори трябва да бъдат ограничени

Основните приходи на партиите са от два основни източника – собствените приходи от дарения, членски внос, наеми и др., както и от държавната субсидия. Около избори обаче някои партии и коалиции получават дарения много преди началото на кампаниите си, а дори и след техния край. И това провокира съмнения за определени зависимости.

Това каза в Студио България на Свободна Европа Диана Ефтимова от Института за развитие на публичната среда (ИРПС). Институтът работи за увеличаването на гражданското участие в управлението, ограничаване на влиянието на парите в политиката и за осигуряване на честен изборен процес.

“Ние направихме изследване на данните от регистъра на Сметната палата и всъщност се оказа, че има дарения, които са правени за съответната кампания два месеца и половина преди изборния ден, което най-малкото е странно, тъй като как очакваме дарителите изобщо да са сигурни, че всъщност тази политическа партия ще се яви на изборите, ще успее да се регистрира, че няма да се регистрира, например, като част от коалиция”, коментира Ефтимова.

По думите ѝ често се случва и другият вариант – дарения да се правят след края на предизборната кампания, когато вече има обявени предварителни резултати.

“И резонен е тук въпросът – дали дарения биха се направили за съответния субект или кандидат, ако той не беше получил добър резултат на изборите или партия и коалиция не бяха влезли в парламента?”

Затова от ИРПС смятат, че трябва да бъдат въведени срокове, в които партиите могат да приемат дарения. Както, например, това е решено с предизборната агитация – тя е започва 30 дни преди вота и приключва 24 часа преди него.

“Някак не изглежда основателно да очакваме да има дарения към участници в изборите, много преди да знаем кои ще бъдат тези участници”, добави Ефтимова.

Като примери за съмнителни дарителски кампании тя посочи тази на бившия евродепутат Николай Бареков през 2014 г. и тази на президента Румен Радев през 2016 г.

“Към онзи момент [2014 г.] имаше лимит на даренията, те бяха до 10 хил. лева и имаше случаи на хора, дарили няколко пъти по 10 хил. лв. Т.е., нарушавайкит тези правила. Имаше случаи на хора, дарили големи суми, които пък не бяха посочили изобщо в декларация произход на своите средства.”

По повод първата предизборна кампания на Радев пък, Ефтимова посочи, че са били регистрирани множество дарения “точно малко под размера на минималната заплата към онзи момент, както е била определена”.

“По този начин всъщност хората, направили даренията, не подлежат на някаква последваща проверка или контрол, защото в Изборния кодекс е записано, че Декларация за произхода на средствата се подава, ако се надминава размерът на минималната работна заплата”, обясни Диана Ефтимова.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

– Преди да почнем да говорим за кампанията, нека първо изясним начинът, по който най-общо се финансират партиите. Откъде политическите партии събират средства?

Най-общо можем да кажем, че те имат два основни източника на приходи – собствени средства и държавната субсидия. В собствените средства се включват дарения от физически лица, членски внос, средства от наеми или друга разрешена от закона стопанска дейност на партиите.

Субсидията, знаем, тя се определя от Закона за държавния бюджет и от няколко години е 8 лева на получен действителен глас. Право на субсидия обаче имат само партии, които са получили повече от 1% от гласовете на последните парламентарни избори.

– Като казахте дарения – защо само от физически лица [партиите могат да получават пари]?

Имаше разпоредба в законодателството – че партиите могат да получават дарения и от юридически лица, но се произнесе Конституционният съд през 2021 г. и обяви тази разпоредба за противоконституционна. Докато тази възможност съществуваше за по-малко от две години, доста слаб интерес имаше от страна на юридическите лица да даряват на политически партии.

– С размера на субсидията се спекулира от доста време, имаше референдум, после “Има такъв народ” реши да връща [временно] част от субсидията си. Според вас тази субсидия достатъчно ли е, за да могат партиите да работят нормално?

– Темата за субсидията често се използва от политическите партии, когато се говори за партийно финансиране. За жалост досега нямаме реален дебат за цялостна реформа на модела на партийното финансиране у нас.

През годините тя беше по-висока, взе се решение за намаляването ѝ, известно време беше в рамките на 1 лев в резултат на този референдум през 2016 г., някакъв обществен натиск и, може би, желание на политически партии да се харесат на повече избиратели. Но това беше за кратък период от време, в който се установи, че партиите не могат да финансират политическата си дейност само със субсидия от 1 лев на действителен глас. Взе се решение да се увеличи на 8 лева, което е, горе долу, осреднен размер в сравнение с 12-те лева, които беше назад в годините.

Преди 10 и повече години всъщност партийната субсидия беше обвързана с размера на минималната работна заплата – субсидията беше процент от нея. Схващането беше, че така политическите партии ще бъдат стимулирани да работят за повишаване на доходите на гражданите и по този начин да повишават и своите собствени приходи. В един момент обаче това беше прекъснато и субсидията започна да се определя от Закона за държавния бюджет.

Дали стига на партиите? Можем да кажем, че приходите на партиите през 2021 г., например, възлизат на почти 40 млн. лева и около половината от тях са само от държавната субсидия. Те са получавани от ограничен кръг от партии – у нас са регистрирани 127 партии, а от тях 13 или 15 субекта са получавали субсидия през 2021 г.

– А тази смесена система – между дарения и субсидия, добър модел ли е и позволява ли достатъчна отчетност, за което ще си говорим след малко?

Всъщност няма реален дебат точно какъв трябва да бъде моделът за партийно финансиране. Всеки вид има своите предимства и недостатъци. Един от недостатъците на финансиране изцяло през дарения е например възможността за влияние по някакъв начин върху политическите партии. Защото те са изцяло зависими от финансиране, което не е обвързано с някакви обществени и конкретни функции или респективно финансиране, което получават през субсидията.

Затова примерно в Германия, където политическите партии имат право на субсидии, именно за да се насърчава и някаква политическа дейност на партиите, не само активност по време на кампаниите и достъпване до такива средства, задължението е максимално 50% от приходите на партиите да се формират от субсидия. Тоест, нито един политически субект да не разчита изцяло на подобни приходи, а да има и собствени такива по линия на развиване на партийна дейност. В крайна сметка партиите имат ангажимент и към това да създават политическата, демократичната култура в обществото.

– Като говорим за финансирането на партиите, да минем и към финансирането на кампаниите. Има ли разлика в начина, по който се финансира партията по време на или извън кампания?

Малки са разликите. Партиите отново разчитат на собствени приходи, в рамките на които влиза субсидията, на дарения от физически лица, които са обособени самостоятелно, на дарения от кандидатите, които партиите издигат за съответните постове.

Партии, които не получават субсидия, имат право да достъпят до средства от медийни пакети – това са до 40 хил. лв. за партия или коалиция от партии, и до 5 хил. лв. за инициативен комитет на независим кандидат. Средствата за медийни пакети са определени конкретно, че може да се ползват за финансиране на разходите на политическите субекти или на кандидатите по време на кампанията.

– Кои са най-важните правила, когато говорим за събиране на средства по време на кампанията?

Най-важните правила по отношение на даренията са, че те трябва да се отчитат пред Сметната палата в специален регистър до 7 дни от получаване на съответното дарение. Още преди регистрацията си за участие в изборите политическите партии са длъжни да подадат информация пред Сметната палата за банковата сметка, която ще обслужва техните приходи и разходи по време на кампанията.

Също така и за отговорните лица, които представляват партия или съответно коалицията от партии пред Сметната палата и отговарят именно за администрирането на тези приходи и разходи. След приключване на кампанията, до 30 работни дни след нейния край партиите, коалициите и инициативните комитети са задължени да представят пред Сметната палата отчетите си за приходи и разходи в кампанията.

– А освен Сметната палата, някой друг упражнява ли контрол върху даренията?

Не. Контролът се упражнява от Сметната палата, тя е органът, който е предвиден и в Изборния кодекс, и в Закона за политическите партии. Сметната палата има тези функции – да одитира и да контролира дали се спазват изискванията, дали се отчитат даренията, както и всички приходи и разходи на политическите субекти в законоустановения срок и определения ред.

– Питам ви, защото тук преди седмица беше бившият председател на Сметната палата във връзка със случая Нексо и даренията, които получиха сериозно обществено внимание, направени от фирмата към „Демократична България“. Той каза нещо важно, което беше свързано с това, че те могат да упражнят контрол донякъде, тоест че след това примерно, когато става въпрос за даренията на физически лица, по-голямата част от информацията е в НАП и може да бъде контролирана от НАП. Преди да си говорим за срока, в който може да се дарява, за което вие имате едно изследване, нека да си пуснем едно парче от бившия председател на Сметната палата Цветан Цветанов по темата и да припомним, че той беше отстранен дни, след като в 48-то Народно събрание беше на изслушване и там говореше именно за тези дарения от Нексо към „Демократична България“.

– Притеснително ли е това, че за политически кампании се получават средства след нейния край, а и според едно ваше изследване и преди нейното начало, специално за изборите 2021 и 2022 г., но и преди това?

– Да, ние направихме изследване на данните от регистъра на Сметната палата и всъщност се оказа, че има дарения, които са правени за съответната кампания два месеца и половина преди изборния ден, което най-малкото е странно, тъй като как очакваме дарителите изобщо да са сигурни, че всъщност тази политическа партия ще се яви на изборите, ще успее да се регистрира, че няма да се регистрира, например, като част от коалиция.

Има също така случаи на дарения, които са направени доста след края на съответната кампания. И резонен е тук въпросът дали дарения биха се направили за съответния субект или кандидат, ако той не беше получил добър резултат на изборите или партия и коалиция не бяха влезли в парламента.

Тоест от наша гледна точка задължително трябва да се въведат срокове, в които може да се дарява за кампании конкретно на политическите партии. Някак не изглежда основателно да очакваме да има дарения към участници в изборите, много преди да знаем кои ще бъдат тези участници. Знаем, че кампанията по отношение на агитацията е регламентирана – започва 30 дни преди изборния, приключва 24 часа преди изборния ден.

Нормално е да има такава регламентация и по отношение на даренията, дали те ще бъдат ограничени само в такъв 30-дневен срок или може да се даде повече време, примерно от момента на регистрация на съответните субекти – инициативни комитети, партии, коалиции за изборите, до самия изборен ден, ако се направят някакви разходи съвсем в края на кампанията и има нужда от тяхното финансирани, но все пак трябва да има подобно ограничение.

По този начин много по-ясно и лесно ще може да се проследи, защото тези дарения се набират по специална банкова сметка, която е нарочно обслужваща кампанията, но тя все пак, ако преди започването на кампанията по нея е имало някакви движения, реално погледнато това затруднява последващия контрол от Сметната палата. И такива срокове биха го улеснили, Сметната палата е контролиращият орган, но тя разчита на информация от НАП и НОИ също така по отношение конкретно на дарителите и тази проверка, защото всъщност дарителите, които даряват суми над минималната работна заплата, са задължени да декларират произхода на тези суми.

А когато говорим за суми над 1000 лева, Сметната палата тогава е задължена да провери дали този деклариран произход действително съответства и реално погледнато дарителите имат възможност да направят подобни дарения. Когато говорим за суми от 10 000 – 20 000 лева естествено, че такива проверки се правят, но Сметната палата разчита на взаимодействие и достъп на информация от НАП и НОИ, а знаем, че пред НАП данъчните декларации се подават веднъж годишно.

Тоест в избори, както бяха през 2021 г. – няколко пъти през няколко месеца, реално погледнато много трудно Сметната палата и в нейните доклади тя е посочила този проблем, че тя не може да достъпи до информация, която просто не е налична и в НАП към този момент.

Отделно, разбира се, че не може да достъпи и до информация за спестявания, доходи от чужбина например, които биха могли да имат тези лица. Тоест има ограничения в контрола, който тя може да прави, в рамките на правомощията си тя го осъществява, но той не е абсолютен.

– А този ограничен контрол заедно с тези плащания, които са преди, а и особено след края на кампанията – това някакъв знак за евентуална зависимост ли е? Създават ли се подозрения в тази посока?

– Със сигурност създава възможност, защото това са пропуски в регламентацията и в законодателството, които могат да бъдат използвани. Дали и от кого вече е въпрос на интерпретация. Данните все пак са достъпни през регистъра на Сметната палата.

Назад през годините е имало и случаи, в които доста активни дарителски кампании са будели въпрос. През 2014 г. те бяха две. На Николай Бареков. Към онзи момент имаше лимит на даренията, те бяха до 10 хил. лева и имаше случаи на хора, дарили няколко пъти по 10 хил. лв. Т.е., нарушавайки тези правила. Имаше случаи на хора, дарили големи суми, които пък не бяха посочили изобщо в декларация произход на своите средства.

Знаем и за други случаи, в които хора даряваха суми, близки до размера на минималната заплата, но не надвишавайки т.е. те по този начин не попадат въобще в хипотеза, в която може да им се прави проверка на доходите.

Това са описани случаи и в одитните доклади на Сметната палата, а и от интервюто на нейния бивш председател пред Вас всъщност знаем, че той е изпратил и един такъв доклад до прокуратурата. Т.е. това са неща, които са извън нейните правомощия.

– Понеже няколко пъти стана въпрос за инициативните комитети, има ли пример, в който кампания, свързана с инициативен комитет, които, както стана ясно най-често са свързани с президентските избори, в които да се е случвало нещо подобно и възниква някакъв проблем. Примерно с дарения около минималната работна заплата, както Вие казахте.

– Да, инициативните комитети са доста популярни при провеждането на кампании за президентски избори. За парламентарни практически има много рядко, регистрирани по един или два инициативни комитета. За президентските това е почти норма.

Имаше такъв случай през 2016 г. за първата кампания на президента Румен Радев. Всъщност именно тогава наблюдавахме множество дарения, които бяха направени за финансирането на неговата кампания и те бяха точно малко под размера на минималната заплата към онзи момент, както е била определена. По този начин всъщност хората, направили даренията, не подлежат на някаква последваща проверка или контрол, защото в Изборния кодекс е записано, че Декларация за произхода на средствата се подава, ако се надминава размерът на минималната работна заплата.

– Споменахме парламентарните и президентските избори, но през есента тази година ще има и местни избори. По-различно ли стоят нещата с финансирането на кампаниите за местните избори и по отношения на тяхната отчетност и приходите на партиите?

– Да, местните избори са доста по-специфични. На първо място със сигурност при тях участниците нямат достъп до медийни пакети. Т.е. никой регистриран за участие в местни избори политически субект или кандидат няма право да получава медийни пакети.

Друга специфика на местните избори е, че всъщност редица от партиите и коалициите влизат на местно ниво в съответната община в някакви обединения и те се регистрират за участия, а и пред Сметната палата на ниво отчетност на местно ниво. Т.е. много по-малка е информацията, която достъпваме от централния регистър на Сметната палата, а трябва индивидуално за отделните общини да влизаме и да проверяваме данните.

А и няма как да се направи, например, за една партия едно изчисление какви са и нейните приходи и разходи за кампанията, тъй като тя може да е влязла в редица различни коалиции.

Различни са и размерите, лимитите, които имат право да правят участниците като разход в кампаниите за местни избори. За големите общини над половин милион души лимитът е 1 млн. лв., но за по-малки общини до 30 хил. лв. лимитът е до 25 хил. лв. т.е. има много голяма разлика в тавана на финансирането и респективно на разходите.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036