Със скалпела в хиляди сложни операции, известният старозагорски хирург д-р Руси Русев всъщност е и дипломиран учител

Малцина знаят, че известният старозагорски лекар д-р Руси Русев е
и правоспособен педагог.

„Завършил съм последния випуск на прочутото навремето
Педагогическо училище в Стара Загора, а според статистиката
съм и единственият доктор сред възпитаниците му“, посочва със задо-
волство д-р Русев в интервю на големия старозагорски журналист Матей Бонев.
Публикуваме неговия разказ, който е част от книгата на Матей Бонев „Хора и съдби
под Аязмото“, излязла от печат тази пролет.

[ad id=“236999″]

И в двата рода – по майчина и по бащина линия, през годи-
ните винаги е имало поне един даскал и малкият Руси съвсем естествено
избрал тази уважавана професия. А предварителната цедка за Педагоги-
ческото училище тогава не била никак малка. „Държахме по 5–6 изпита,
включително и по музика и рисуване“, припомня си той. Веднага след за-
вършването, Руси кандидатствал медицина, но не го приели и така успял
да направи поне една година педагогически стаж в основното училище
в старозагорското с. Сърнево. С широката си култура и разностранните
интереси младият начален учител, който свирел и на цигулка, успял да
запали връстниците си и децата и местното читалище се превърнало в
културен център на целия регион. Към него били създадени театрален
състав, куклен театър, множество фолклорни групи. Селяните с мъка се
сбогували с разтропания и обаятелен учител, който на следващата година
записал да учи медицина.

[ad id=“226585″]

„За малко да стана зъболекар, първо бях приет стоматология
в София, но докато се запиша, дойде съобщението, че съм приет
и медицина в Пловдив“, припомня си студентските перипетии в
началото Русев. Десет дни след като се записал в Пловдивския институт
му се обадили, че е приет и в София, но след кратко колебание решил
да остане по-близо до родния край.

„И не съжалявам, защото по онова време много от пловдивските
преподаватели и лекари бяха национални величия в медицината“
, казва той. Като терапевта проф. Богоя Юруков, който
бил истински енциклопедист, знаел 7 – 8 езика, като хирурга проф.
Юри Тошев и още много други. Самият Русев избира хирургията още в 3 –
4-ти курс по време на т.н. малък стаж, когато половин месец стажувал в
Старозагорската окръжна болница. По това време хирургията се оглавя-
вала от известния на поколения старозагорци д-р Рашев. „Малцина зна-
ят, че той е бил хоноруван асистент в Медицинска академия на убития от
Народния съд проф. Станишев“, посочва малко известен факт д-р Русев.
Три – четири години в старозагорската хирургия работи и друг ученик на
проф. Станишев – д-р Гребенаров. И не на шега в един период нарича-
ли Окръжната болница в Стара Загора „Малката медицинска академия“.

Въпреки че го познавали от студент, назначаването на д-р Русев в старо-
загорската болница не минало без перипетии. Разпределили го изненад-
ващо в болницата в Нова Загора и само познанството и колегиалността
между здравните шефове от двата окръга в онова командаджийско вре-
ме му осигурили старта при своите. За първата си операция обаче младият
д-р Русев бил критикуван здраво от „шефа“, както почтително наричали
д-р Рашев. Безобидният апендикс се оказал с куп усложнения. Операция-
та продължила необичайно дълго и малко преди да я завърши над глава-
та му застанал шефа. „Русевче, какво става, да си мия ли ръцете“, попитал
иронично д-р Рашев. Всичко минало благополучно, но на другия ден шефът
не пропуснал да му изнесе една строга лекция за отговорността и опита на
младия лекар, които могат да струват много скъпо. И на пациента, и на него
самия.

Оттогава за тези вече повече от 45 години д-р Русев е направил хиляди операции.
И много пo-елементарни от първата, и много, много по-сложни. Понякога се е налагало
да изреже буквално половината вътрешности на пациента, за да живее. Но винаги
се е ръководил от златното правило, че пъргавината на ръцете не бива
да изпреварва бързината на ума.

„В нашия занаят е много важно кога да оперираш, кога и колко
да отрежеш, но майсторлъкът е, когато вземаш
решението, дали въобще има нужда от операция“, добавя д-р Русев. Той
признава, че имал рядката възможност да работи и се учи от такива ис-
тински корифеи в хирургията като д-р Рашев, д-р Грозев, д-р Найденов,
д-р Кафалиева и др. Само на 35 години д-р Русев става шеф на хирургич-
ното отделение. Посочва го самият д-р Рашев, след като се пенсионира,
макар че имало негови колеги с 10 – 15 години по-голям стаж. Думата на
Шефа обаче била закон, а и очевидно той добре е претеглил качествата и
възможностите му. Едно от малкото разочарования на д-р Русев от онова
време е проваленият шанс на Стара Загора да стане един от центровете на
модерната кардиохирургия. Цяла година екипът, който оглавявал, специа-
лизирал в клиниката на проф. Александър Чирков в София. С помощта на
мощните тогава предприятия била закупена и модерна апаратура. „За жа-
лост, заради междуведомствени търкания и криворазбрани интереси кар-
диохирургичният център не беше създаден“, съжалява и сега д-р Русев.
Най-голямото му професионално удовлетворение, разбира се, си
остава докторската дисертация за съчетаните операции в коремната ку-
хина. И колеги, и учени са категорични, че такъв фундаментален научен
труд в българската медицина няма.

„В тази дисертация е събран практическият опит
от над 450 сложни операции, от които повече от 300 са лич-
но мои“, посочва със задоволство д-р Русев. Като операцията на ямболи-
ята бай Кольо, чийто вътрешности били буквално разядени от рака. Нало-
жило се да изреже стомаха, далака, половината черен дроб, половината
панкреас. И този вече половин човек, както се казва, не само се събудил
след операцията, но и живял още няколко години. Или като онова младо
войниче от Стара Загора, което се простреляло в корема и вътрешностите
му били като съдран чувал. Отстраняването и „кърпенето“ при него било
също толкова сложно, но и до днес мъжът бил жив и здрав.

При защитата на тази уникална дисертация в Научния медицински съвет завист-
та и заяждането надделели и само 1 глас не достигнал за положителна
рецензия. По-късно обаче членовете на Висшата атестационна комисия
(ВАК) коригирали очевидната тенденциозност и единодушно присъдили
на д-р Руси Русев званието „доктор на медицинските науки“.
Всички, които са работили с д-р Русев през годините, признават
неговата отвореност и щедрост към младите лекари. Без капка ревност
и завист, че си дава хляба или си отглежда конкуренти, по думите на ин-
тересчиите занаятчии в бели престилки. Голяма част от водещите старо-
загорски хирурзи в момента – д-р Димитров, д-р Стефанов, д-р Рачков,
д-р Стоянов, доц. Обретенов, доц. Кавръков и още много други са били
ординатори при него. И спокойно могат да се нарекат хирурзи от школата
на д-р Русев.

2012 година
Автор: Матей Бонев

Още от човешките истории на популярни и интересни хора от Стара Загора, описани от Матей Бонев, можете да прочетете ТУК