Сюрея е на ръба да полудее, а порасналата ѝ дъщеря я нарича убийца

Тази вечер в епизода от хитовия турски сериал „Завинаги“ всички герои се люшкат между спомена за умната и енергична Есма, която е станала опасна не само за себе си.

След молбата на Есма в болницата, Сюрея е на ръба да полудее. Тя не може да мисли за нищо друго, освен за желанието на свекърва си именно тя да ѝ помогне да умре, тъй като за нея няма живот без отишлия си Гарип.

Есма иска нещо ужасно от Сюрея

Младата жена ходи като призрак, не чувайки и не виждайки нищо около себе си. А когато заспива в стаята си сънува, че дава хапчета на свекърва си, от които тя умира. Малката Яз вижда всичко това и се разплаква. В разстроеното съзнание на Сюрея се появява порасналото ѝ момиче, което я гледа с нескрит укор за извършеното. И не само това, но Сюрея сънува, че тийнейджърката Яз е отишла при психотерапевтката Идил и разговаря с нея за майка си. Тя открито я нарича убийца и изразява неприязън към вечното „съвършенство“ на майка си и към постоянното ѝ носене на маска. Стряска се от кошмара, но дълго не може да излезе от съновидението си.

Фикрет се издава, че Адем и Гюнеш са се оженили и всички провеждат видео разговор с тях. Семейството им честити и заедно си обещават, че когато Есма излезе от болницата и се пооправи, ще го отпразнуват в ресторанта на Фарук.

Рано на другата сутрин Адем и Гюнеш отиват в дома на Дилара, за да ѝ съобщят за брака си и за осиновяването на сирачето. Дизайнерката държи бившата жена на съпруга ѝ да научи именно от тях, а не от някой друг. Първоначално Дилара се стъписва, но после ги поздравява. С много силни думи Адем ѝ благодари за всичко, което тя му е дала и направила за него, като се извинява за лошото, което пък той ѝ е причинил.

Сюрея влиза в болничната стая при Есма със страх. Свекървата я кани да седне на леглото до нея. Снахата ѝ обяснява, че е мислила за желанието ѝ и дори не смее да я погледне в очите заради това, че дори си е помислила да го направи. В крайна сметка Есма се съгласява, че не е никак етично да стоварва подобно нещо на плещите на дъщеря си. Есма заключава с благодарност към съдбата, че все пак е била жена с късмет и е взела всичко, което ѝ е предложил животът.