“С дъх на социализъм”. Защо учители искат оценки за дисциплина и наказания за родители

Оценка за дисциплина в училище? През 2023 г. предложението звучи като шега, но не е. Идва от учителски синдикат, а обявената цел е намаляване на агресията в училище и оттам в обществото.

“Оценка за дисциплина? Какво значи това?”, пита шестокласничка.

“Не мисля, че оценките като цяло са добър стимул. Ако поначало децата са недисциплинирани и не им пука, оценката няма да промени това”, казва дванайсетокласник.

Искането е на синдиката “Образование” към КТ “Подкрепа”, в който членуват около 20% от учителите в България. Те искат и наказания за родители. Идеите идват на фона на случай на насилие над момиче в Стара Загора и предизвикаха дебати сред учители и родители.

Синдикален лидер и министър на образованието заговориха за “традиционни ценности” и “християнски добродетели”, а децата недоумяват какво ще се иска от тях.

Експерти виждат мерки „с дъх на социализъм“.

Може ли оценката по дисциплина да е стимул за положителна промяна?

Насилието в училище

По данни на детския фонд на ООН – УНИЦЕФ всяко второ дете в България (47%) до 18 години е преживяло някаква форма на насилие. То най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3%), в общността (37,6%) и у дома (30,9%).

Неотдавна премиерът Николай Денков нареди на министри, сред които образователния, да прегледат какво не работи в системите и да предложат промени, с които да се намали насилието в обществото.

Скоро след това просветният министър Галин Цоков поиска повече психолози и ментори в училищата и градините и предложи да се работи активно с родителите. По данни на Министерството на образованието и науката (МОН) голяма част от проявите на агресия в училище са от деца с проблеми в семейството. Затова ангажираността на родителите е ключова.

Според Цоков те трябва да бъдат привлечени „в училищни дейности и събития, свързани с възпитание в традиционните ценности”.

Предложението е за екипи за медиация от педагози, психолози и юристи, които ще работят на регионално ниво. В дейностите ще бъдат въвлечени и ученическите организации.

Учители срещу родители

В същото време учителският синдикат “Образование” настоя за забрана за комуникация между родител и учител, въвеждане на оценка за дисциплината в училище и наказания за родители и ученици.

Председателят на синдиката Юлиян Петров каза, че насилието е станало “традиционно”, а за учениците – агресори няма санкции. По думите му “крахът на традиционните ценности руши имунната система на гражданското общество”, а “култът към мутрите и чалга културата разбива традиционните християнски добродетели”.

Според Петров насилието над ученици и учители “се случва пред бездействащите погледи на държавните институции, демонстриращи апатия и малодушие към войнстващите родителски напъни за намеса в управлението на българското образование“.

Той критикува и политиката на МОН за “флирт с родителските активи”, за неблагоприятните последици от която синдикатът “отдавна предупреждава”.

Една от 6-те предложени мерки предвижда “да се спре с политическата и административна подкрепа на всички български институции към всеки родител, написал жалба срещу образователна институция”. Друга е “нулева толерантност” към деца, които проявяват агресия в училище.

„За да стигнем дотук, че един синдикат да предлага редица мерки спрямо агресивната училищна среда, значи нещата са много сериозни и всички учители го осъзнаваме. Важното е да го осъзнаят и хората, които не работят под покрива на училищата и не са преки свидетели на случващото се там“, каза пред Свободна Европа Мария Николова, начална учителка в СУ „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица.

По думите ѝ учители също трябва да могат да подават жалби срещу родители, които се бъркат в работата им и „упражняват върху тях психически тормоз“.

„Когато някой родител реши да пусне жалба срещу учител, първо да се изясни доколко този родител има основания и тогава да се разкоства учителят“, каза тя.

Николова не е съгласна с оценката за дисциплина, „тъй като учениците няма да я вземат под внимание“. Но подкрепя идеята да се инициира обществена дискусия – дори е закъсняла.

„Ние, учителите, не можем да поемем едновременно и образованието, и възпитанието на учениците. Нека онези родители, които са оставили децата си и са поверили цялата отговорност на нас, да поемат сега своята“, каза тя.

Синдикатът “Образование”, в който членуват около 20% от учителите, поставя темата за оценка за дисциплина много пъти през годините.

През януари просветният министър Сашо Пенов меко отклони предложението, като каза, че това ще наложи промяна на закона за образованието.

Философията на закона е насочена към подпомагане на децата, които имат затруднения в развитието си от гледна точка на поведението им, каза Цоков.

„Целта е приобщаването към разговори с тях и с техните родители, за да може да се постигне съответният образователен и възпитателен ефект”, каза той.

МОН: Наказание за родителите е неуместно

Категорична позиция по предложението на учителския синдикат МОН не изказва и сега. От ведомството отбелязват, че е нужно да се отчетат всички мнения. Според министерството оценка за дисциплината би могла да постигне обратния резултат при деца от дисфункционални семейства или да ги превърне в герои сред връстниците им.

“Затова и всяка мярка трябва да се прилага след внимателен анализ”, се казва в писмен отговор на институцията до Свободна Европа.

“В миналото е имало оценка за поведение, но тя е била с последици – настаняване в трудово-възпитателно училище, ограничаване на възможността за обучение във висше училище и т.н.”, отбелязва просветното министерство.

Съвременните предизвикателства пред образованието на подрастващите са различни, а целта е подкрепа на всяко дете.

“Различни са и подходите за постигане на тези цели”, пише МОН и отбелязва, че трябва да се има предвид, че поведението в училище е отражение на поведението в семейството и в обществото.

Колкото до санкциите за родителите заради негативни прояви на детето в училище от МОН са категорични: “смятаме това за неуместно“. Родителят е много ценен ресурс за партниране и преодоляване на проблемното поведение на децата”, казват от министерството.

Какво искаме за децата?

Психологът Яна Алексиева се надява отговорът на по-голямата част от обществото да е „качествено и човешко образование“.

“Ако искаме адекватна, емоционално развиваща и грижеща се за нуждите на децата среда, е крайно време да оставим всички остарели похвати от дълбокото минало с дъх на социализъм”, каза тя пред Свободна Европа.

По думите ѝ е факт, че училището няма нужните ресурси и подкрепа, за да помогне или разреши даден проблем на дете.

“Агресията в училище е много сериозен проблем, но категорично не вярваме, че той би се решил с предложените мерки за дисциплинарни наказания, оценки по дисциплина и прекъсната комуникация родител – учител”, се казва в изпратена до министъра на образованието позиция на неправителствената организация “Асоциация Родители”, която Алексиева оглавява.

За активна комуникация между учителите и родителите се обяви и директорката на 20-то училище в София Галина Тимова.

“Ако родителят е спокоен и има доверие в работата на учителя, словесни битки между тях не съществуват”, каза тя пред Свободна Европа. По думите ѝ добрата комуникация е ключова.

Директорката е против това да се търси сметка на родителя, когато детето е извършило нещо нередно. “Защото то го е свършило на територия, където отговорни са други възрастни”, каза тя.

“Не виждам смисъл в оценката за дисциплина, защото тя не засяга академичните постижения за детето. Не би била приложима”, добави директорката.

По думите ѝ едно дете може да се държи по коренно различен начин в различните часове. “Тогава това би било оценка за учителя”, каза тя. Едно дете би могло да се държи по различен начин в училище и вкъщи, посочи директорката.

Тя дава за пример успешен проект на 20-то училище, в който родители са замесени в общи игри с децата си в двора на училището. Следващата година садят дръвчета заедно. Седмицата на бащата там продължава цял месец, в който бащи разказват пред децата за работата си.

Образователният експерт от неправителствената организация Национална мрежа за децата Пламена Николова нарече оценката по дисциплина „социалистическа отживелица, която не е доказала своята ефективност с нищо повече от бунт и разделение в тогавашното общество“. Пред Свободна Европа тя добави, че такъв тип оценяване няма аналог в съвременните образователни системи.

Наказания за детето

Наказания за учениците са предвидени и в момента. Те са забележка, мъмрене, предупреждение за преместване в друга паралелка, за преместване в друго училище и самото преместване. Училищата си имат правилник, който трябва да се спазва.

Според Пламена Николова да се реагира на проблема с домашното насилие с налагане на санкции на децата е „цинично и лишено от всякаква логика“.

„Винаги, когато се заговори за санкции и наказания спрямо деца в такъв мащаб и с такова налагане от позицията на силния, следва да се замислим кой е възрастният, у кого е отговорността и кой се е провалил в опитите си да разреши конкретен проблем – било то с отпадането, неграмотността или насилието. И това не са децата“, каза тя.

И според Николова комуникацията с родителите трябва да се засили и то не само когато има проблем с децата, а и когато имат успехи.

По думите на специалиста обаче големият липсващ е социалната система, която да работи в унисон с училището, както и механизми, които да подпомагат решаването на тежки случаи на насилие и агресия извън училищната среда.

Именно за такива конкретни стъпки говориха на скорошна среща неправителствени организации на среща с МОН. Ще е нужно обаче допълнително финансиране по програмата, насочена към подобряване на училищната среда, отбелязва министерството.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036