„С Коледа в сърцето“. Ансамбъл „Загорче“

Три фолклорни ансамбъла ще излязат на сцената на Държавна опера – Стара Загора в понеделник от 19.00 часа за празничния концерт „С Коледа в сърцето“. Това са Представителният ансамбъл за автентичен фолклор „Дълбоки“ при НЧ „Развитие 1878“ с. Дълбоки, Детско- юношеският ансамбъл „Загорче“ и Общинският фолклорен ансамбъл „Загоре“.

На 2 март 1977 г. с решение на Изпълкома на Окръжен народен съвет Стара Загора към Пионерския дом се създава Детски представителен за окръга Ансамбъл за народни песни и танци. Тази дата е приета за рожден ден на ансамбъла, тъй като за това има официален документ.

Първият премиерен концерт е на 29 септември 1979 година. Той обединява отделните състави – оркестър с диригент Димитър Колев, хор – с диригент Теньо Желязков и танцова формация с хореограф Стефка Михайлова. От 1953 г. датира школата за народни музикални инструменти. През 1971 г. се създава и хоровият състав, а танцовата формация – през 1973 г.

От края на 1979 г. главен художествен ръководител на ансамбъла е Венелин Кръстев. Името на състава се появява на премиерния концерт, на който е обещал да присъства самият Филип Кутев. Поради заболяване, той изпраща да го представлява Михаил Букуришлиев. В края на концерта, състоял се в тогавашния Дом на културата на транспортните работници, той предава пожеланието на Кутев, ансамбълът да се казва „Загорче“.

„Мисля, че това е нашият стремеж да погледнем към фолклора от гледна точка на детето – казва приживе дългогодишният ръководител на състава Венелин Кръстев, който ни напусна през ноември 2019 година. – Първо да го убедим, че това не е изкуство на баба и дядо, а негово, принадлежащо нему. Да го приеме като нещо, което може да участва в неговите игри и веселия, да го почувства като нещо свое и да стане с времето негова потребност.

Ние почти никога не сме правили вносни постановки. Те винаги са били авторски, създадени специално за децата, които в момента участват, като се съобразяваме с техните качества, с тяхното амплоа и възможности. Всяко от детето е конкретен образ и колкото повече се доближим до неговата същност и му възложим задача, която да съответства на неговите качества, толкова по-интересно и живо става всичко. За някой от вече порасналите деца Борис, Венци, Андреяс, Коцето, Миленка… правех специални танци. Но останалите не са някакъв кордебалет. Всичко, което те правят е съобразено с групова специфичност. Когато работим нова постановка, задължително се съобразяваме с възрастта и никога не е имитация на танците на възрастните. Трябва да бъде игра, която е различна за 7-8-годишните или на 15-16 -годишните. Затова игрите са различни и имат различна характеристика. Всъщност нашите програми са игра, в която децата се включват с готовност и радост.“

Всички деца в ансамбъла пеят, танцуват и свирят на народни инструменти. „Най-важно е, че го правят с чувството, което преживяват като хора, които са играли преди това на сцената и чрез инструмента или чрез гласа си могат да се включат адекватно“, споделя още Кръстев.

По думите му друга особеност е, че традиционно в ансамбъла съществува приемственост между по-старите и новите загорчета. Те са толкова свързани, че когато се обадиш на един, можеш веднага да намериш всички останали. Те не са прекъснали връзките си от детството. Те са загорчета завинаги. „Загорче“ завинаги!“ е девизът ни, а мотото е „Загорче“ е школа за живот и личностно развитие“. – каза тогава Кръстев пред Росица Ранчева и сайта dolap.bg.

Красимира Манчева ръководи оркестъра в продължение на 30 години – всецяло отдадена на мисията „Загорче“. „Аз съм много благодарна на всички пораснали загорчета, които бяха в града и с присъствието си помагаха в залата, споделя Красимира Манчева. – „Загорче“ достойно продължава ! Разбира се, първоначално няма да е на най-високо ниво, но се движи в същата посока, – каза г-жа Манчева. – Целта ни е в обучението да участват загорчета, които са минали през тази школа, усетили са тази много специална закваска. Често се обаждат загорчета, които са в чужбина. Всички имат готовност да провеждат онлайн репетиции, но децата трябва да са в залата.“