„С президента още не сме се виждали“. България е пропуснала възможности да замени стара военна техника

Военните заводи в България работят с пълен капацитет след началото на войната на Русия срещу Украйна. Освен това страната разполага със запас от оръжия и боеприпаси от съветската епоха, каквито има на въоръжение и в украинската армия.

Повечето европейски държави се отзоваха на призивите на Украйна за помощ с оръжия, за да може да се защити срещу непровокираната руска агресия.

Българският президент Румен Радев, който управлява чрез служебни правителства през последните две години, се противопоставя на изпращането на военна помощ от България. Решение на парламента за военна помощ за Киев има от декември 2022 г., но служебните кабинети и президентът Радев бяха против.

Съединените щати предложиха да възстановят разходите на София или да заменят част от остарялата военна техника на България с по-модерни системи.

Свободна Европа разговаря с министъра на отбраната проф. Тодор Тагарев за позицията на България за войната в Украйна.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

– Вече като министър, от позицията на политическо лице, можете ли да кажете първо каква беше позицията на България, официалната, по отношение на Украйна?

– Много добре известни са и публично представени многократно позициите на вицепремиера и министър на икономиката в редовното правителство Корнелия Нинова, впоследствие на президента или членове на служебното правителство, че България един патрон няма да позволи да замине за Украйна. Предполагам, че зрителите си спомнят това.

Или позицията, че ние не трябва да даваме – това е намеса във война. Факт е, че по вече достатъчно ясна и потвърдена публична информация, България е предоставила доста сериозни обеми от помощ на Украйна, които са изиграли роля в капацитета на въоръжените сили на Украйна да удържат руското настъпление, и то много сериозна роля в първите месеци на войната – и продължават да играят такава роля.

Известни са фактите, които излязоха в статии в Die Welt и Politico, които бяха потвърдени и от украинска страна, и от българска страна, именно за решителния характер на тази помощ през първите месеци. Тази помощ продължава.

Нямаме никакво съмнение, че нашата отбранителна индустрия продължава да работи на максималните обороти и нейният продукт отива в изключителна степен в посока Украйна, макар и в повечето случаи не директно.

Също така имаше и решение на Народното събрание, което беше изпълнено в някаква степен от служебния кабинет. Беше предоставена помощ. И в допълнение на това известната сделка, за която отново имаше информации в Народното събрание.

Това е в изпълнение на същото решение от декември месец на Народното събрание, неговата точка 7 – за опресняването на боеприпасите, които се съхраняват при нужда да бъдат използвани от българската армия, от въоръжените ни сили, между Министерството на отбраната и ВМЗ-Сопот. И там, без да бъдат публично оповестени конкретни числа, то беше оповестена сумата, стойността на тази сделка, стойността на тези боеприпаси и по памет цитирам – 346 милиона лева. Тоест, не става въпрос за някакво малко количество.

– Това обаче влиза в противоречие с заявяваното публично от страна на президента Румен Радев, за това, че ние няма да предоставяме никаква военна помощ. В това число и тези снаряди, за които Вие говорите, защото това на практика, според него, означава въвличане на България в войната.

– Може и така да се интерпретират неговите твърдения, но все пак по конституция ние сме парламентарна република. Всички ключови решения се взимат от Народното събрание, а пък отговорност за ръководството и осъществяването на външната, вътрешната политика, политиката по национална сигурност и отбраната, има Министерският съвет. И те са действали в съответствие със своите виждания и в съответствие с интересите на България в частност – и като член на НАТО, и на Европейския съюз.

– Пак думи на президента Румен Радев за това, че България не трябва да се намесва с предоставяне на оръжие в този конфликт, че това не е начинът за решаване на този конфликт и че „докато представлявах България в Европейския съюз, аз отстоявах това решение“, казва той.

– Да, тази негова позиция е добре известна, но пак казвам, че Народното събрание взима ключовите решения, отговорност за отбранителната политика на страната, политиката за национална сигурност и външната политика носи Министерският съвет. Друго не знам какво бих могъл да добавя в този момент. Въпреки че служебното правителство беше назначено от него, нямаше как служебното правителство да не изпълни решението на Народното събрание. И го изпълни в степента, в която то го разбираше.

– Добре, понеже няколко пъти казвате, че принципното положение е изпълнителната власт, която изпълнява решенията на Народното събрание. Може ли да кажете вече, вие встъпвайки в тази длъжност, като редовно правителство, каква е актуалната позиция на България по отношение на Украйна?

– Актуалната позиция е, че ние разбираме много добре състоянието, в което се намира Украйна. Ние сме абсолютно наясно кой е агресорът във войната, която върви с пълна сила в момента. Кой е жертвата на агресия.

Свидетели сме на всички предполагаеми към този момент, не доказани по съдебен път, но военни престъпления от страна на руските войски в Украйна. Ние разбираме важността на запазването на международния правов ред. Правов ред, който е установен след Втората световна война. И според който никоя суверенна страна не може да бъде обект на агресия. Не може една страна, в случая става въпрос за ядрена сила, която е постоянен член на Съвета за сигурност (на ООН), да завзема чужди територии по някакво свое усмотрение.

Разбирайки всичко това: необходимостта от запазване на международния правов ред, моралните съображения, които имаме, и геостратегическите съображения – това, че защитавайки себе си, Украйна на практика защитава и нас. Ние разбираме и споделяме тази необходимост да оказваме помощ на Украйна с това, което е по възможностите ни. И бях цитиран вече с тези думи – дотогава, докато е необходима тази помощ на Украйна.

– Каква военна помощ ще предостави България на Украйна?

– България вече предоставяла на няколко транша, така, ако мога да ги нарека, помощ на Украйна. Хуманитарна или с облекла и защитни средства. По решението на Народното събрание вече и с по-сериозни военни средства – боеприпаси основно. И ние сега се стремим възможно по-скоро да вземем решение да предоставим нов пакет от помощ в изпълнение на решението на Народното събрание от 9 декември.

Там има поставена тази задача на Министерския съвет, който да продължи да оказва военна помощ според заявените потребности и нашите възможности. И ние работим в изпълнение на тази точка от решението на Народното събрание. И много скоро ще обявим изпращането на следващ пакет от военна помощ на Украйна. И ще продължим да анализираме потребностите на Украйна и нашите възможности, за да видим дали в бъдеще не можем да помогнем по този начин.

Между другото помощта за Украйна не минава само през боеприпаси и въоръжение. Тя минава и по много други начини. България е приела да готви т. нар. бойни медици или бойни санитари. Тоест хора с някакво равнище на медицинска подготовка, които да бъдат на фронта да оказват пълна първа помощ на ранени и тяхната евакуация. Говорим с украинската страна кога и как да започнем изпълнението на този поет ангажимент, който е също така ценен.

Имаме, може би, зрителите си спомнят, че още от 2014 г. ние посрещаме тук ранени военнослужещи на рехабилитация. Намерението ни е да продължи този тип помощ. Има много други начини да се помага на Украйна. Не само с въоръжение и боеприпаси.

– Питам ви, защото служебният министър Димитър Стоянов каза, че ще бъде направен анализ и на база на този анализ ще бъде предоставена военна помощ. След което се появиха негови думи за това, че България няма как да реагира с военна помощ, защото това ще се превърне в заплаха за нашата сигурност. По този анализ ли работите?

– В какъв смисъл заплаха за нашата сигурност?

– Няма да ни стига, ако им даде на тях.

– Ще ни бъдат ограничени способностите. Ами, оказва се, че аз още веднага след застъпването ни поисках доклад от военното ръководство. Оказва се, че все още имаме материални средства, които са… техническият термин е „извънщатни“, към които Украйна проявява интерес. И на този етап аз специално гледам към тях.

Такава помощ да окажем на Украйна, която да не е абсолютно необходима на българската армия за нейната подготовка и готовност за действие в някаква по-сложна ситуация, ако това се наложи. Защото това са най-лесните решения. Може би добре да спомена, че някои наши съюзници буквално са изпразнили складовете си. Изпразнили са ги. Не да поддържат равнище на боекомплекти за действие във военно време, ами са дали всичко, което могат да дадат, разбирайки, че ако Украйна защити себе си, възстанови своя суверенитет и териториална цялост, това е най-добрата защита и за нас. А ние досега действаме така и продължаваме да действаме така – да осигурим по всички нормативи възможности на българската армия да действа в някаква по-сложна обстановка и да даваме само това, което е извън тези потребности.

Дори не сме стигнали до дискусия можем ли да дадем нещо, което реално е нужно на армията ни.

– Питам ви какво точно предстои да дадем, защото в доклада, който беше за 2022 г., за състоянието на отбраната, там имаше опис на дадени до момента неща, които общо взето се изчерпваха в каски, бронежилетки, облекла, обувки. На практика въоръжение липсваше. Сега предстои ли да даваме такова въоръжение и ако до този момент нещо сме дали, може би тези снаряди, за които казахте, за 350 милиона лева, които вече са отписани. Ще се увеличава ли тази военна помощ?

– Две са нещата. Едното е въоръжението по списък към решението на Народното събрание от 9 декември миналата година, което е утвърдено и заминава директно.

Друго е тази помощ, която минава през ВМЗ-Сопот. С договор ВМЗ-Сопот да възстанови боеприпасите – тези боеприпаси от българската армия. Там, в самото решение, не пише къде ще отидат тези боеприпаси, но мисля, че всеки може да предположи в коя посока заминават.

– Това решение на Народното събрание, за което говорите, решение с приложение, със списък. Изпълнявало ли се?

– Да, разбира се. Доколкото съм информиран, не е изпълнено на 100%, защото там има различни направления, така да кажем. Някои са поискани веднага, а други изчакват определено искане, за да бъдат предоставени. Голямата част е изпълнена.

– Тоест ние ще надградим над този списък. Правите анализ, който да…

– Тоест това, което е по списъците – вече утвърдени, голямата част от него е заминало, но не е цялата [помощ]. Там има някои останали неща, които са в процес на подготовка и при конкретно искане ще бъдат предоставени. Това, което ние готвим, е следващ пакет.

– Който ще бъде по-голям или…

– Сравним, да кажем. Сравним с този, първия.

– А те по какво се сравняват? По количество или по пари?

– С точни изчисления не съм готов. Тоест нямаме още към момента точни изчисления. Но говорим за сравнима по номенклатури и по обем помощ на първата. Не е същата помощ. Но са само неща, които са нужни на Украйна, и са само неща към момента, които са, пак да използвам този термин, извънщатни.

– Разбирам, че това, което пращаме към момента, това, което се обсъжда, че евентуално ще бъде изпратено, говорим за стара техника, която е на въоръжение в българската армия, която очевидно ние си и пазим. Обаче какво е състоянието, като толкова много я пазим? Вие наясно ли сте от всичките тези неща, които са ни в складовете, какво става и какво не става? Защото то може да е с етикет и да не работи.

– Все пак армията поддържа своето въоръжение и боеприпаси в състояние да са годни за използване. Това, което ми докладваха за първия пакет заминала помощ, че макар да става въпрос за стари системи и въоръжение като тактико-технически характеристики, украинската страна е много доволна от тяхно техническото състояние.

Така ми докладваха, че някои от нашите съюзници са били изключително изненадани от доброто състояние на това, което сме предоставили на Украйна.

Друг е въпросът, че тези боеприпаси са с изтичащ срок на годност. Той не е вечен този боеприпас. Там има химикали, има механизми, които са създадени с хипотезата, че са за определен срок са годни. След това вече няма гаранция за тяхната годност. Но се проверяват съответните боеприпаси. Все още това, което даваме, е в срока на годност.

Имаме и такива искания, че украинците са готови да приемат въоръжение и някои боеприпаси, които са им много нужни, дори да не са в напълно работно състояние, защото те разполагат с ремонтен капацитет, за да ги доведат до необходимото състояние за използване. И по определени категории имат нужда и от такива и са готови да получат и такива боеприпаси. Но основното, което сме давали до момента, е напълно годно за използване.

– Едно от така първите ви решения и заявки, които направихте, беше, че България ще се включи в така наречената сделка за снарядите за доставка на снаряди за Украйна. Това, което каза президентът Румен Радев, е, че той е категорично против присъединяването на България към европейската инициатива за осигуряване на 1 милион боеприпаса за Украйна. България „не трябва да се намесва с оръжие в конфликта. Виждате, че той ескалира, че носи огромни рискове и поставя на изпитание нашите социални системи. Ако Министерският съвет вземе решението, ще бъде грешка. Не подкрепям“, каза държавният глава.

– Да, неговата позиция, както казах, вече е ясна. За съжаление той не предлага алтернатива. Кой е алтернативният подход? Мир? Мир при какво състояние?

Мир, при който този, който убива, граби и изнасилва, става владетел на заграбена територия? Такъв мир ли искаме в момента? И който след кратка пауза вероятно ще поднови агресивните си действия? Аз не мисля, че това е мир. Няма. Сред нашите съюзници, изобщо сред демократичната общност в света, никой не ги разглежда нещата по този начин. Няма такива условия за мир.

Що се отнася до конкретния проект, който Вие споменахте, първо да кажа, че има няколко различни инициативи – по линия на Европейския съюз, по линия на НАТО. Има на някои отделни държави такъв тип инициативи.

На Европейския съюз е една от няколкото инициативи за предоставяне на боеприпаси на Украйна, което е критична потребност към настоящия момент. И тази инициатива на Европейския съюз има няколко различни компонента – предоставяне на боеприпаси на Украйна, производство на боеприпаси за попълване на запасите на страните, които са под необходимите равнища от запаси на боеприпаси. И третата и най-важната инициатива е инвестиции за разширяване и модернизиране на производствения капацитет в страните, които участват в инициативата. И за мен е изключително странно, че нашият президент се противопоставя на тази инициатива. При положение, че той е напълно наясно, че ние преминаваме от съветски стандарти и калибри, основно 122 и 152 мм снаряди, към натовския калибър. Има вече проекти, които са внесени от назначения от него служебен кабинет, за купуване на артилерийски системи, които са калибър 155.

И България, която традиционно специализира в производство на боеприпаси. Именно затова нашата помощ беше толкова критична. Помощ или продажби. Повечето бяха продажби, но бяха критично важни за Украйна, защото сме специализирани. Сега въпросът е: какво – ние, като минем на натовския стандарт – да спрем да произвеждаме или да затворим предприятията ли?

Тук дойде комисарят (Тиери) Бретон. Първо дойде в България и отиде директно във ВМЗ-Сопот да провери дали там могат да се произвеждат и какво е необходимо да се инвестира от Европейския съюз, за да почнем да произвеждаме и такива калибри. И президентът казва: не, не искаме. Това за мен е неразбираема и нелогична позиция на нашия президент.

– Тоест на нас ни се казва, че дори след приключването на въоръжение на съветския вид техника ще бъде направена инвестиция във военните заводи, така че те да запазят работни места. Това ли ни се казва?

– Това е само като част от тази инициатива. По принцип Европейският съюз не инвестира в отбранителен капацитет, в производствени мощности. Това е едно много голямо изключение в момента.

И то това не са от тези стандартни европейски фондове. Това е фонд, който се създава отново от вноски на страните членки, пропорционално на техния внос така или иначе. И имаше хипотезата и аз се надявам да не сме загубили тази възможност все още. И затова едно от първите неща, които казах, е, че ще се включим, че от този фонд може да има инвестиции в разширяване на производствения капацитет и преминаване към нови стандарти. Тоест нови технологични линии. Те не са кой знае колко различни, но са различни и са нови. И това не може да се случи автоматично.

И тук моето впечатление от срещата в Брюксел е, че нашата обществена дискусия, основно поради това, че се занимаваме с несъстоятелни тези като: „дайте да работим за мир“. Това е несъстоятелна теза.

Това не е теза, която отговаря на нашия интерес. И въобще на интересите за някакъв международен мир и стабилност в бъдеще. А не се занимаваме с реалните проблеми. И когато ние не се занимаваме, там динамиката е изключителна. Там не съм сигурен, че ще има възможност ние да привлечем такива инвестиции вече. Тъй като те са отказани преди два месеца. Два месеца по-късно там вече се дискутират други работи. Вече има инициатива как да се осигурява ремонтът на бронетанкова техника, която украинците ползват на фронта.

– Ние имахме такава договорка. Това беше по линия на първото решение на Народното събрание.

– Да, но то не се реализира по редица причини.

– Пише в доклада, че, защото украинците не са поискали.

– Аз коментирах публично – още когато беше обявена тази теза, че ми е трудно да си го представя как един танк от, да кажем, от Сватове, което е, да не сбъркам, Харковска или Луганска област, как той ще бъде докаран тук до България, ще бъде ремонтиран и ще се върне обратно. Това ми е трудно. Но сега това вече мина. Това не е актуално. Това беше преди повече от година. Сега има коалиция как ще се поддържат тези танкове, техните. И България е заявила интерес, но, доколкото знам, не е направила нищо. А ние имаме сериозни производствени мощности, традиционно отново, които стоят ненатоварени по време на война.

– Може ли да го обясните това? Какво означава България е заявила, но нищо не е направила?

– Така ми беше докладвано, че България е заявила интерес, но няма последствие от този заявен интерес до момента. А там нещата се развиват страшно бързо. Там например „Райнметал“ започва да изгражда производствени мощности, да не сбъркам държавата, но да кажем или Чехия, Словакия или Полша. Не в и трите. Съжалявам, ако бъркам. Но изгражда производствени ремонтни мощности. Нови. А в България има производствени мощности. Има хора, които в голямата част от времето стоят без работа и се чудим как да издържаме тези производствени мощности. И пропускаме тази възможност.

Не може да пропускаме такива възможности, защото два месеца по-късно там вече се дискутира нещо друго. Динамиката е изключителна.

– А кой е отговорен за това пропускане?

– Доколкото съм осведомен, имало е предложение и ние да се присъединим към тази инициатива, то някъде е отлежавало около месец и половина и моят предшественик го е подписал накрая. Преди да ми сдаде поста.

– Тоест е задвижена процедурата?

– Не е задвижена.

– А това, че го е подписал, какво означава?

– А, след месец и половина. Тепърва ще видим какво означава и дали все още има такива възможности.

– А този подпис би трябвало да отвори вратата за тези ремонти, за които говорите. Така ли, нашите ремонти?

– Не, това специално е за европейската инициатива за боеприпаси, за която говоря. Примерът, който ви дадох.

– Говорим за инициативата за боеприпасите, тоест, че ние се включваме в доставката и в изнасянето на боеприпаси. Съжалявам, че не Ви разбирам, но се опитвам да си го изясня.

– Ако все още възможността е отворена. Значи, ние докато си обсъждаме неща, които са ни предлагани преди два месеца, там вече страните действат. Там много бързо се действа. Това е война. Там гинат хора всеки ден. Разрушенията са всеки ден. И ние не можем да чакаме и да си обмисляме с месеци наред дали искаме или не искаме нещо да правим. Никой не ни чака нас, правят го нашите съюзници. Просто впечатлението ми от срещите, в които участвах, е, че активността е изключителна. Разбирането на важността на тази помощ за Украйна е на изключително високо ниво. И страни, които се помайват, никой не ги чака.

– Добре, ето съобщение, което дойде от Киев тук през последните дни, за това, че преговаря със западни производители за откриване на оръжейни производства в Украйна. И това, което казват оттам е, че се водят разговори и със страни от Източна Европа. Има ли такива разговори с България?

– За отваряне на производство там не съм чул. Не съм чул за такъв вариант. Друга част от разговорите е, че предаването на въоръжение и на боеприпаси за Украйна е важно. Вниманието вече е насочено към подготовка на украинските сили за неговото използване и поддръжка, за което говорих, за тази танкова коалиция, например. И третото направление на работа е, оказвайки помощ във войната в момента, украинските въоръжени сили да постигнат ниво на оперативна съвместимост с НАТО – такова, че когато условията го позволят, Украйна да стане член на НАТО с много високо равнище на оперативна съвместимост.

И, гледайки в бъдещето, за Украйна е важно и сега да има ремонтен капацитет, но особено гледайки в малко по-далечно бъдеще, напълно разбирам техния стремеж някои производства да бъдат изнесени на тяхна територия. Разбира се, вероятно по-далеч от фронта, Украйна все пак е голяма по територия страна. И по този начин те да се интегрират много бързо и много цялостно, пълноценно във всички проекти, които са нужни от отбранителна гледна точка, включително от гледна точка на отбранителната индустрия. И може да се окаже, че след година Украйна ще е много, много по-напред от нас в интеграцията си в НАТО, а пък ние сме вече почти 20 години член.

– Може ли да изчистим един момент, който се появява по отношение на това, когато говорим за предоставяне на помощи? Защото у публиката остава впечатление, че с парите на българския данъкоплатец ще бъдат купувани оръжия или боеприпаси, които ще се изпращат в Украйна. Когато се говори за помощ и за изпращане на военно-техническа помощ за Украйна, за такива пари ли става въпрос?

– Не.

– Може ли това да го обясните, защото очевидно това е нещо, което не се разбира.

– Това е елемент на прокремълската пропаганда на наша територия, че ние ще харчим наши средства тепърва да купуваме въоръжение и да го предаваме на Украйна. Никога не е ставало въпрос за такъв тип помощ.

Ние говорим за въоръжение и боеприпаси, които са налични. У нас са много, от които ресурсът е изтекъл вече, или е в края на ресурса си, които така или иначе трябва да бъдат подменени. В някои случаи, както споменах и по-рано, дори за някои системи, които не са напълно функционални. Те и такива са готови да вземат. За боеприпаси, които ако ние сега не ги предоставим, след няколко години трябва да ги утилизираме, т.е. да платим отново, за да ги унищожим и да си опресним боеприпасите. За такъв тип помощ става въпрос. Тя по никакъв начин не засяга интересите на българския данъкоплатец.

– А за купуването на нови ние ли трябва да извадим парите или…

– По принцип, да. Разбира се, това си е национална отговорност. За това споразумение между Министерството на отбраната и ВМЗ-Сопот става дума. Там то вече е такова, че ВМЗ-Сопот, получавайки тези стари боеприпаси, трябва да ги възстанови с новопроизведени.

– Защото съществуваше възможност за така наречените тройни сделки, където България предоставя, или която и да е държава предоставя някакво въоръжение. Съответно, от европейските, американските фондове се компенсира това нещо или с друго въоръжение, или с пари. България очевидно не е била страна по такава сделка. Кажете защо? И също това, което казва Румен Радев, пак ще го цитирам, е, че „опасна наивност или тежка некомпетентност е мантрата, че ще ни бъде заменено оръжието веднага, когато говорим за такъв тип сделки“.

– Краткият отговор е, че проспахме тази възможност за триъгълни сделки.

– Затворено е вече, така ли?

– Не мога да кажа, че е напълно затворено, но определено няма този интерес, който беше налице преди година или преди шест месеца дори. Към момента поне не е споменавана в мое присъствие тази възможност. Ако въобще си мислим за такива триъгълни сделки, ние трябва да сме готови да предадем основни бойни платформи от типа на С-300. Нещо, за което нямаме готовност към момента. Въпреки че техният ресурс също изтича след неголям брой години.

– По отношение на самолетите, МИГ-29, появи се в един момент информация, тя беше от документа, който от Белингкат разпространиха, че България е водила такива разговори. Предишният служебен министър на отбраната Димитър Стоянов каза, че има вероятност България да спре да изпълнява бойно дежурство за охрана на въздушното си пространство, защото самолетите са ѝ в лошо състояние, освен всичко друго. Каква е ситуацията с МИГ-овете?

– Да, че са водени такива разговори аз знам от публични изявления на министър Стоянов. Не съм имал време да се запозная с документи по въпроса, но отново във формата „Рамщайн“ в момента едно от основните направления на работа е така наречената коалиция F-16. Т.е. тя се води от две наши страни съюзници с поддръжката на САЩ и много други страни. И за МИГ-29 никой не говори повече. Няма такъв интерес.

Те получиха някъде между 30 и 40 самолета МИГ-29 от Словакия и Полша и поне в моите срещи до момента не е заявяван такъв интерес изобщо. Що се отнася до контрол на нашето въздушно пространство, това си е наша национална задача и ние трябва да си търсим решение на този въпрос – как ще продължим експлоатацията на МИГ-29, докато постигнем готовност за изпълнение с основните F-16 Блок-70. Капацитет да изпълняваме базовите функции поне.

– Това пак, което се появи по линия на този документ, който ви цитирах, който неофициално изтече, в него се говори за „намаляваща военна способност и политическа воля“. Това е записано в графата политическа воля за даване на оръжие в документ на военното разузнаване на САЩ. Как ще го коментирате това – „намаляваща военна способност и политическа воля“, към днешна дата,като оценка за страната ни?

– Тази политическа воля беше ясна. Вие няколко пъти цитирахте думите на президента. Какво повече да кажа? Тази оценка се отнася за този период на управление на България. А за намаляващ капацитет, ами определено, след като предоставим някакви количества въоръжение, боеприпаси, вече не можем да даваме толкова много.

– Имаме ли проблем с доверието?

– Не мога да кажа, че пряко съм го почувствал, но някак си останах с впечатление, че първоначално приемът беше, как да кажа, не толкова топъл, но след моите първи изявления на министерската среща, колегите по се отвориха за контакти и за разговори.

– Тоест усетили сте резервирано отношение?

– Да, първоначално, но мисля, че това можем да го променим бързо. Мисля, че изявленията на премиера, на вицепремиера и външен министър [Мария] Габриел, моите изявления, а и на други колеги, са достатъчно ясни. И на висшето военно ръководство също са достатъчно ясни и еднозначни вече. Да не се чудят нашите съюзници сега къде сме, в кой отбор сме. Мисля, че вече е ясно редовното правителство в тази конфигурация в парламента на коя страна на историята стои.

– В този смисъл имате ли подкрепа и Вие чувствате ли се със сигурен гръб в министерството, като имам предвид висшето военно командване, хората с които работите, включително и президента, но за него след малко.

– Министерството на отбраната е едно по-особено министерство от другите. То си има един професионален корпус със столетни традиции, разбиране на ролята си, дисциплинирани хора. И когато е ясно каква е държавната политика, няма смесени послания – казваме едно, пък правим друго, мисля, че това е по-добра среда за действия и на военните колеги. Изключително много разчитам на това, че те ще действат професионално и отговорно в изпълнение на своите задачи.

– Имате ли доверие на военното разузнаване?

– Материалите, с които съм се запознавал до момента, са професионални, професионално изготвени. Нямам към момента никакъв повод за съмнение в техния капацитет или ориентация.

– А с президента имате ли си доверие и въобще видяхте ли се?

– С президента още не сме се виждали. Днес вече станаха две седмици. Мисля, че е крайно време да се срещнем. И аз очаквам в скоро време да се срещнем с него, тъй като тук не става въпрос за куртоазия. По закон има много случаи, в които трябва да взаимодействаме бързо и ясно, по ясни процедури. Не е въпрос на някакви лични предпочитания за институционално взаимодействие. Аз лично съм готов и отворен, разбира се, и така би трябвало всеки да бъде, не само аз, за такова взаимодействие.

– Какъв е протоколът в тази ситуация? Кой трябва да поиска разговора? Вие като човек, който встъпва в тази длъжност, или той да ви покани като върховен главнокомандващ?

– Не съм запознат с някакви писани протоколни изисквания и не бих казал, че съм толкова добър по протокола. Но аз още на третия ден разпоредих да бъде информирана неговата администрация за моята готовност и желание за среща със съответната контактна информация в екстрени случаи, за да може да комуникираме.

– По отношение на дезинформацията, отново ще цитирам доклада, който е от миналата година, за състоянието на отбраната. Това, което се отчита в този документ, е, че се очаква да продължат хибридните атаки, мащабните опити за дезинформация, опити за провокиране на социално недоволство, миграционни процеси, диверсии и саботажи. Какво заварвате, какво отчитате към този момент в тази посока?

– За съжаление последните седмици само затвърждават моите наблюдения, че Кремъл е доста успешен. Губейки войната на фронта в Украйна, Кремъл продължава да бъде успешен в хибридното си влияние в България. Може би и в други страни, но все пак нас ни интересува България и наблюденията ни са тук. Определено дори в последните седмици се задълбочава разделението в българското общество.

От една страна, според мен, огромната част от хората знаят, че нашите перспективи, нашето бъдеще е като част от Европа с гарантирана сигурност от НАТО, европейската отбрана, благосъстояние, икономическо взаимодействие, културно, образователно и така нататък. Но има достатъчно хора, които се поддават на руските манипулации, на руската пропаганда и се опитват да ни теглят в друга посока.

– Ето, сега ще ви кажа, че това, което ми казват колегите, което върви като коментари, докато водим този разговор, е, че най-много коментари има за това, че вие като министър ще ни вкарате във война.

– Къде го виждат това? Аз много ясно, абсолютно ясно заявих в първото си интервю, мисля, че във втория ден беше, че няма дискусии, не предстои, не се дискутира, не се планира, не си представям в обозримото бъдеще необходимост български военнослужещи да бъдат привлечени по някакъв начин в този конфликт. Няма такъв вариант. Кой ще ни вкара във война? Полша във война ли е? Балтийските страни във война ли са, които дават реално огромна част от своите бюджети за помощ на Украйна? Те във война ли са? Румъния във война ли е, която си вдигна рязко също бюджета за отбрана на 2,5% вече. Защо ние да сме във война?

– И какъв е начинът? Какво смятате да предприемете по отношение на противодействие на подобен тип атаки? Ясно е, че те няма да спрат. Но не може просто да сме наблюдатели на подобно нещо.

– Противодействието е задача за цялото правителство, за цялото общество даже, бих казал. Аз възнамерявам да направя в Министерство на отбраната това, което е съответствено на капацитета на Министерство на отбраната, опит да се противодейства на тази дезинформация. Особено когато тя е насочена към военнослужещите от българската армия, към въоръжените ни сили и въобще всички хора, които служат в отбраната. Това ми е задължение, така го разбирам. Но капацитетът все пак е ограничен.

Аз разчитам, че всички заедно и като общество трябва да работим по този въпрос. Защото не може премиер, министър на отбраната, министър на външните работи да говорят едно, а медиите постоянно да хвърлят противоположната теза. И да поставят на съмнение това, което са казали най-отговорните официални лица. Как се бори това нещо? Просто само като цяло общество, като отговорно медийно поведение, което трябва да имаме, за да можем в това противопоставяне да постигнем яснота. Къде са нашите интереси? Какво би трябвало да правим, за да постигнем тези свои интереси, да постигнем резултатите, към които се стремим?

– По отношение на Черно море в началото на юни беше разрушена стената на язовир „Нова Каховка“. Какви са данните, с които военните разполагат? Защото ние общуваме с цивилните институции, с Института по океанология, като на този етап данните са, че опасността стои близко до брега на Украйна. Вие с каква информация разполагате?

– Мога съвсем отговорно да заявя, че на ниво правителство и правителствени организации има изключително добра координация. Не е само едно министерство да гледа и друго министерство да си гледа нещо друго. Има постоянен обмен на информация и анализи. Министерството на отбраната също разполага с определен капацитет. Основно във Висшето военноморско училище има център, който ползва и сателитна информация, информация от други източници и модели, които са за теченията в Черно море, с които се опитват да прогнозират хода на теченията и накъде ще отиде това замърсяване, което за съжаление е много голямо и вече чухме, че около Одеса е забранено къпането.

Първоначално информацията от тях и прогнозите на тези модели ни смущаваха леко, но последните анализи и прогнози са, че няма да тръгне към нашите брегове това замърсяване.

– Ще остане притиснато по-скоро към украинския бряг?

– Да. И с дъждовете, с река Дунав, както върви мощно нататък. Просто това замърсяване няма да стигне насам. Това за нас е добра новина, но като цяло да не забравяме, че това е случай на използване, предизвикване на техногенни катастрофи от страна на Русия. Сравнима с мощността на този разлив и унищожението на тази стена е мощността на ядрен удар.

– И накрая да се възползвам от опита ви като военен експерт и да ви попитам от наблюденията, които имате за хода на войната, за началото на украинската контра-офанзива. Знам, че за прогнози не е добре да се говори, но как виждате развитието на конфликта в следващите месеци до края на годината, може би?

– Аз все пак не съм страничен анализатор, какъвто бях доскоро и споделях спокойно своите виждания. Аз съм министър на отбраната и ще се въздържа от институционална прогноза. Мога да ви кажа, че моят колега Олексий Резников имаше рожден ден миналия ден и аз просто му пожелах да отпразнува рождения си ден в свободна и бързо възстановяваща се Украйна.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036