Тази вечер в „Не пускай ръката ми“: Никой нищо не знае и не е чувал за Азра

Азра си спомня думите на Дженк, че може да хвърли брачните пръстени, защото това е техният живот.  Тя изпуска рисунката на брат си и едва не пада от скалите. Спасява я бащата на Дамла.

Азра сънува Мерт. Когато се събужда, вижда малко момиченце до нея, което се опитва да я успокои.

Дженк проверява на автогарата дали Азра си е купила билет за някоя посока.

Никой нищо не знае и не е чувал за Азра.

Серап също е много притеснена за Дженк и за свекърва си.

Мелис е решила да учи в чужбина.

Фериде е изпратила съобщение на Азра, в което й казва, че я счита за своя дъщеря. Азра й пише писмо.

Азра напуска хотела и дома, в който са се погрижили за нея. Бащата на Дамла – Баръш, я убеждава да остане и да размисли.

Дженк съобщава на семейството си, че заминава. Арда го упреква, че отново бяга.

Изписват Сумру от болницата. Хюлия й помага да отиде в психиатрията.

Дженк тръгва да пътува с яхтата си.

След една година…

Дженк продължава да търси Азра.

Азра се грижи за Танем и работи във фондацията на Баръш като учителка.

Серап разчиства вещите на Азра. Фериде не дава и казва на снаха си отново да заключи стаята. Серап я предупреждава, че повече няма да допусне възрастната жена да съсипе живота на децата й.

Баръш припомня на Азра, че точно преди година тя е искала да скочи от скалите. Азра му благодари. Той заявява, че е загубил една дъщеря, но е намерил друга. Споделя ѝ, че постоянно мисли за покойната си щерка.