Тази вечер ще дойде зла вещица и ще ни приспи, а утре ще дойде будител и ще ни събуди

Сега сме се захванали с Хелоуин, сякаш този празник е специално измислен, за да изличи от земята българското и да го замени с тикви. Ужасът , че децата се костюмират и поне за малко влизат в приказка, различна от Хитър Петър, е всеобхватен. Сякаш на сутринта след Хелоуин хлапетата ще се събудят махмурлии и ще опорочат паметта на будителите.
А те просто имат нужда от карнавал. Една от най-старите традиции, един от най-древните ритуали е карнавалът. Носим го в гените си още от пещерни времена, когато предците ни са навличали животински кожи и са плашели зверовете с техни подобия. Карнавалът винаги е съпровождал човечеството и е освобождавал тъмните сили, които се трупат в душата на всеки човек. Дали е маскарад или просто бесни танци по улиците – все едно. Това е начинът да изгониш злото. Не от другите, от себе си. Да пуснеш беса, да бъдеш някой друг и този друг да ти покаже какъв трябва да си утре.
Понякога си мисля, че ние, българите, имаме проблем с народопсихологията, защото сме се отказали от карнавалите. Не ми подсказвайте за кукерите, те отдавна не са карнавал, те са сувенирен обичай. Гледаме ги като на витрина, изпълваме се с дива гордост от звъна на чановете, ама все едно ги слушаме някъде в миналото. Днес истински кукери няма. Няма и маскаради.
А децата ни имат нужда от това. За да открият будителите точно на другия ден, когато са се изчистили. Когато са пуснали бесовете си, през смях и малко ужас, да излязат от тях и да потънат в тъмното. Защото след Хелоуин чудовищата под леглото са малко по-очовечени, по-близки. И чудовищата, които населяват страховитото бъдеще, също изглеждат по-лесни за побеждаване. 2-3 бонбона и шоколада, и готово.
Нито един будител не може да помогне за това. Патетиката, с която се опитваме да набием в главите на децата някаква парадна национална гордост, ги отблъсква. Будителите все още са само портрети на стената.  Не знаем как да им говорим за тях, а още по-лошо е, че самите ние не знаем защо будителите са важни. Не сме им ги поднесли в ранното детство с приказка. Или на нас не са ни ги представили така, когато сме били деца.
И сме лишили децата си от приказната България, така както са ни лишили и нас. Населили сме света им с чудовища от телевизионния екран, истински чудовища от риалити програмите и новините. Телевизиите, дори обществената, не предлагат детски програми. Единствените телевизионни забавления за деца идват от западни канали, щедро преведени на български, с които децата запълват свободното си от компютърни игри време. И навсякъде ги дебнат едни и същи небългарски символи, традиции и знаци.
Светът е вече твърде малък, за да се опитваме да го парцелираме. Утре (тази – б.р.) вечер децата ще излязат на улицата костюмирани и весели, и ще се смеят на български. Няма да мислят колко американски е този празник, защото са си го направили свой.
А ние – всички ние в България – имаме спешна нужда от карнавал. Не венециански, не бразилски, а български. Със сопи и овчи кожи, с караконджули и самодиви. На Орлов мост, на Предела, на Дунава и на Камен бряг. И там да пуснем бесовете си на вятъра.

Оригиналното заглавие на текста е „Светът е вече твърде малък, за да се опитваме да го парцелираме“

*Текстът е публикуван тук>>