Тайните дневници на Е. Чаушеску

(Продължение)
Тайните записки на Елена Чаушеску по повод опустошителното земетресение в Букурещ 1977 г.

[ad id=“225664″]

РАЗТЪРСВАНЕ
Не могат да ми избият от главата мисълта за дребнобуржоазния ха­рактер на това земетресение, което току-що е регистрирано.
Т. 32. 1977

ИНТИМНА ДРАМА
Гипсовите маймуни са се счупили, когато са рухнали разрушените сгради на две крачки от Двореца на Народа. Колко несправедливо! Те си сменяха цвета, за да покажат вътре какво е времето отвън. Толкова удобно. Къде ще намерим сега такива?
Т. 32. 1977

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПОДКРЕПЛЕНИЯТА
Има повреди. Подземните галерии на Секуритате са се сру­тили на много места под самия център на Букурещ. Няма да можем вече безопасно да се движим между Централния комитет и нашата вила!
Т. 32. 1977

[ad id=“263680″]

СМЕЛОСТ
Земята потпепери. Аз не! Бясна съм!
Т. 32. 1977

ИНСПЕКЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИТЕ МЕСТА
Натоварена съм от Ник да отговарям за помощните акции в града. Прелетях с хеликоптер над руините. Невъзможно е човек да мине през развалините без да си навехне глезена или да си счупи токчето на обувката.
Т. 32. 1977

КЪСМЕТ
В Института. Вазата на моето бюро е невредима.
Т. 32. 1977

ПРЕСАТА
Националната преса омаловажава събитието. Това е идея на Ник. 1)Международните спасителни групи няма защо да завират носа си в нашите работи. 2) Приятелските страни могат само да изпращат па­ри. 3) Само малките къщурки не устояха на земетресението, но те са наследство от капитализма.
Т 32 1977

[ad id=“236999″]

МАДАМ НЕРОН
Откъде идва вдъхновението. Красотата на димящите руини. Сне­горини и багери са повикани на помощ от Балканите, за да изчистят и подравнят центъра на града. От моя прозорец в Двореца на Народа увлечена от това зрелище, захвърлих последния брой на „Жур дьо Франс“, за да напиша тази поема:
Земята се отваря, за да изпусне
дъх на чистота и пепел
Вървете си неща от миналото
Да вдигнем чела
И да тръгнем към Нов хоризонт
късайки червени бузести карамфили.
Т. 32. 1977

СВРЪХТАЛАНТЛИВА
Прочетох своето стихотворение на Ник. Той не хареса „бузести карамфили“. Отговорих му, че тъкмо това е тя, истинската поезия. Може би ще съчиня и оди. Негреску ме поощрява. Една Нобелова награда за поезия би ми харесала.
Т. 32. 1977

ИЗГОДЕН СЛУЧАЙ
Ще използувам случая със земетресението, за да покажа моите текстове на лекарите от чужбина, дошли да лекуват ранените. Поне да послужат и те за нещо.
Т. 32. 1977

[ad id=“237001″]

МОРАЛНА ПОМОЩ
За да вдъхна смелост на едно изплашено до смърт село от ката­клизма, отидох сама на място, за да им изрецитирам едно стихотво­рение от последния ми сборник:
Чук чук чук
Кой чука на моя прозорец
Това са три големи дъждовни капки
Не влизай господин Дъжд
Не ми досаждай тук
Иди навън в градината
да полееш жасмина, паричката, игликата
В стаичката не се влиза
От пръв поглед беше ясно, че оцелелите селяни бяха очаровани. Те ме аплодираха, размахвайки червените знамена, които им доне­сохме от Букурещ.
Т. 32. 1977

НЕЩАСТНИЦИ
Радио Свободна Европа окаля моите оди. Тези американски шпиони са тъпаци. Бясна съм от яд! За да си отмъстя два дни излъчвах по Радио Букурещ тази поема:
Да изплетем венец
за Новия човек,
който изникна от пръстта
като тревата във степта
А те:», които го хулят
те просто са слепци.
Т. 32. 1977

[ad id=“238430″]

БЕДСТВИЕ
Цяла сутрин обикалях жертвите. Един нямаше ръце. Аз му казах: Бъди доволен, че ти е останала главата, Другарю! Миризмата на етер в болницата е отвратителна. Заболя ме главата. Да се помисли за забраната на етера.
Т.32.1977

ПООЩРЕНИЕ
Семействата на жертвите получиха диплом.
Т. 32. 1977

ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО
У дома на булеварда на Пролетта, бяха сменени всичките счупени стъкла. Не се виждат вече малките ранички от земетресението. Дали да не използваме момента да довършим разчистването на неугледни­те квартали? Много по-представителен би бил един просторен площад. Ето че идват багерите, които ще построят социализма!Аз съм Първия Жерав на Социализма (Виж ти, идеята е чудесна за стихотворение).
Т 33 1977

НЕОБХОДИМ РЕМОНТ
Паната на втория етаж беше запушена след катастрофата. Използ­вах случая да обновя банята отгоре до долу. Бонбонено розово. По­златени лебеди за кранчета, тъй като имаме едновременно топла и сту­дена вода, което позволява да се смесват и да се получи хладничка.
Т. 33. 1977

[ad id=“236993″]

ИНТИМНОСТ
Ник се бръснеше в банята, когато му издекламирах неочаквано няколко стихчета, дошли ми на ум:
Златни лебеди
топла вода и вода студена
пяна на муцунката ти
и тече животът към умивалника.
Без да ще Ник си поряза брадата и изрева. Каза ми, че вече си получи заслуженото от моите тъпи стихове. Заплаках от яд и му хвърлих спарчето в лицето.
Т. 33. 1977

ГРИМИРАНЕ НА ИСТОРИЯТА
Новият грим на Ив Роше ми възпалява клепачите. Трябва да напи­ша писмо за рекламация. Ще го накарам да ми върне парите.
Т. 33. 1977

БОЛКА
Илич, нашето рунтаво ловджийско куче, глътна транзистор.
Т. 33. 1977

следва продължение