Тайните на „вредната“ сланина

Сланината е отричана в продължение на десетилетия да не присъства на  трапезата ни – внушавали са ни, че консумацията й води до убийствено бързо запълване на кръвоносните съдове с плаки от т.нар. „лош холестерол“.

Установено е обаче – при това със сигурност – че съдържащият се в сланината фосфолипид – лецитин, при взаимодействието си с голямото количество мастно-разтворими витамини от групите A, D и C, както и с полиненаситените мастни киселини, действа като своеобразна „помпа“, изсмукваща „лошия“ холестерол от вече образувалите се плаки в кръвоносната система.

А ако консумирате само 30-ина г сланина дневно (нека да не е прекалено солена), то ще поддържате нивото на „лошия холестерол“ в кръвта достатъчно ниско. Но в сланината се съдържа и цялата гама витамини от група B, което, в съчетание с микроколичествата минерали като калций, фосфор, магнезий, цинк, желязо, и преди всичко – на селена, стабилизира и укрепва функциите на черния дроб, повишава ефективността на имунната система и удължава значително във времето репродуктивните функции на организма.

В сланината ще намерите и арахидоновата мастна киселина, която е с ключово значение да възпрепятства образуването на свободни радикали в организма, да регулира преноса на хранителните вещества в мускулите, а освен това – да въздейства положително върху състоянието на всички важни вътрешни органи като бронхи, черва, бъбреци.

Сутрин консумирането на сланина ще ви зареди с учудваща енергия, а и ще прочисти организма ви от вредни отпадъчни продукти от обмяната на веществата.