[ad id=“225664″]
Разликата от първоначалния проект на промените е само тази, че са извадени адвокатите от свободните професии, под чието прикритие могат да бъдат внедрявани агентите.
Окончателният вариант на разпоредбата гласи: „При изпълнение на служебните си задължения служителите на агенцията могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация, в юридически лица, в граждански дружества и като лица, упражняващи свободни професии, с изключение в адвокатурата“.
Всички други свободни професии – нотариус, оценител, счетоводител, консултант, одитор, IT-специалист, художник, музикант – остават във възможността да бъдат използвани като агенти на прикритие на ДАНС.
Най-важното изменение е, че отпада изискването за съгласие на шефа на фирмата, за да бъде внедрен там агент на прикритие.
Действащата до момента разпоредба гласи, че „служителите на агенцията се назначават на прикритие по служебно или по трудово правоотношение от съответния ръководител на държавен орган, съответно от управителния орган на организацията или юридическото лице, по искане на председателя /на ДАНС – бел. ред./ при спазване разпоредбите на Закона за държавния служител, Кодекса на труда или съответния специален закон“.
[ad id=“263680″]
С промяната разпоредбата е опростена, не предвижда никакви условия и гласи: „Служители на агенцията се назначават на прикритие в структурите по чл. 50 по начин, който не застрашава прикритието от разкриване“.
Досегашният регламент предписваше шефът на ДАНС да отправи искане за съдействие до ръководителя на дадената фирма или ведомство, който пък има един месец, за да посочи какви са специфичните изисквания, условията и редът за назначаване на служителя на прикритие на определена длъжност. След което двамата съгласуват мерките за организиране на прикриването.
Това уведомяване и съгласуване е изцяло премахнато.
Промените означават, че във фирма, институция, въобще във всяко юридическо лице ДАНС по своя преценка може да изпрати човек търсещ работа, който да бъде назначен на съответната позиция, а реално да шпионира съобразно поставената му задача. Фирмите – малки и големи – ще станат крайно подозрителни и ще се наложи да изграждат съответна проучваща мрежа на кандидатите за работа, предполагат хора от бизнеса, които посрещат с недоумение промените. От шпиониране вече не е защитена нито една сфера, включително медиите, които работят и чрез източници и имат по закон правото да ги пазят в тайна.
Радикалните промени са мотивирани с националната сигурност и повишените в световен мащаб заплахи от терористични атаки, което изисква „своевременно придобиване на информация“.
Очаква се утре измененията да бъдат публикувани в „Държавен вестник“.
Отборът на Академик Бултекс 99 спечели домакинството си срещу Берое със 79:77 (24:19, 14:17,…