Тай боксинг и карате. Коя е Ирина Верешчук, която изведе хората от Мариупол

Тя по-рядко от много други дава интервюта и внимава с думите. Особено след като стана ясно, че когато руската страна обещава хуманитарен коридор за евакуация, това почти винаги е измама – в обещания час обстрелите продължават, а автобусите за хората не се пропускат.

Верешчук се занимава и с това да търси военна помощ за страната, да осигурява подслон за милионите бежанци, договаря размяната на пленници, но за повечето украинци тя е най-вече човекът, който преговаря с руските власти за евентуална евакуация на цивилните от градове под обстрел.

„Преговорите обикновено продължават до късно през нощта“, казва тя. „Трябва да преговаряш цяла нощ, за да разбереш в шест сутринта дали хуманитарните коридори ще работят, или не“. По нейни думи подобна е и ситуацията с размяната на пленници.

„Руснаците искат да сме изтощени и готови да изпълним всичките им условия“, допълва Верешчук. „Веднага разбрах, че бърза победа няма да има. Затова трябва да сме разумни и спокойни“.

От Рава-Руска до парламента

Верешчук има дългогодишен опит във военното дело и държавната администрация. Тя е родена през 1979 г. в Рава-Руска, на границата с Полша.

Учила е международни отношения във Лвовския военен институт, както и право и публична администрация – все в в същия град.

След като завършва военния институт, служи в продължение на 5 години като офицер във въоръжените сили на Украйна. Често я представят и като човек, който владее ръкопашен бой, тай боксинг и карате.

През 2010 г., когато е на 30 години, е избрана за кмет на родния си град, като по този начин става най-младата жена кмет в Украйна. От началото на политическата си кариера тя се обявява за децентрализация на властта и за провеждане на административна и териториална реформа в Украйна.

От април 2016 г. до февруари 2019 г. тя е президент на Международния център за Балтийски и Черноморски изследвания и консенсусни практики.

След това става депутат във Върховната Рада, украинският парламент, състоящ се от 450 депутати, като член на партията на президента Володимир Зеленски „Слуга на народа“. Член е и напарламентарната комисия по национална сигурност, отбрана и разузнаване.

В рамките на близо година тя внася 31 законопроекта, от които 6 са приети. През 2020 г. подкрепя законопроект, който предлага чужденци и хора без гражданство да могат да учат на чужд език.

Година по-късно става вицепремиер и министър по реинтеграцията на временно окупираните територии на Украйна. Това включва самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики в източния украински регион Донбас. Те бяха признати от руския президент Владимир Путин дни преди началото на войната на 24 февруари, а днес са във фокуса на военните усилия на руската армия.

Всички са военни

От началото на руската инвазия Верешчук е съпруга и майка на военни. Мобилизирани са вторият ѝ съпруг, както и синът ѝ от първия брак Олег – студент по компютърни науки в Националния технически университет на Украйна.

„Съпругът ми е войник, той е полковник, така че ме разбира добре и ме подкрепя във всичко“, казва Верешчук пред „Викна“. По думите ѝ той е добре запознат с нейната страст към работата и желанието ѝ да направи кариера.

„Синът ми е съвсем различен случай, той е IT специалист и няма капка от лидерския ми характер. Той е много добро дете, което днес се бие на фронта“, добавя тя.

„Разбира се, липсват ми, но сега не е моментът за излишни емоции“, казва още Верешчук. В интервюто за украинската телевизия тя неколкократно подчертава необходимостта да бъде „твърда“. „Нямам нито възможността, нито моралното право да бъда неуравновесена и нефокусирана“, казва тя. „Имам твърдост, концентрация и желание за резултати“.

По нейни думи руският президент Владимир Путин иска украинската власт да се страхува от него. „Но страхът идва, когато не знаеш какво да правиш, а когато знаеш, го правиш механично. Действаш така, сякаш рефлексът ти помага да направиш всичко, за да оцелееш, и тогава емоциите и ирационалността си отиват“, добавя украинският вицепремиер.

Тя подкрепя и участието на жени в армията. „Аз съм за момичетата да се присъединят към армията и да разберат как да се владеят по време на военни действия. Осъзнах, че войната ще продължи дълго и може да има нови мащабни вълни на агресия. Всички ще застанем рамо до рамо и ще се борим за земята и държавата си“, казва още тя.