Там, където няма лекар, а хлябът не идва всеки ден. Яна Рупева и нейният Северозапад

Преди година и половина Яна Рупева се премества от София в село Лютиброд. Защото “няма как да се менажира подобно нещо дистанционно”, казва тя. “Подобното нещо” е нейният проект “Северозапад”. За него Рупева беше отличена със специалната награда за вдъхновение на годината от Българския хелзинкски комитет.

Яна помага на уязвими групи в община Мездра от 2016 г. Преди това в продължение на 15 години е полагала усилия да развива общности и да набира фондове за значими обществени каузи в България. Дълги години е била част от екипа на Фондация BCause като директор „Дарителски програми“.

През 2014 г. Рупева започва да прави проучване по искане на дарител за възможностите за развитие на социални проекти за възрастни хора в Северозападна България. В крайна сметка дарителят се оттегля, но Яна се запалва по идеята.

Това, което тя и екипът ентусиасти създават в отминалите години е работещ модел на социално предприятие, което може да доставя услуги за уязвими групи, да наема хора от уязвими групи и да се самоиздържа. “Най-важното е да успяваме да се издържаме сами. Защото дарителите, на които съм изключително благодарна, може да се оттеглят. Целта е обаче ние да останем и да сме от полза на бабите и дядовците в Северозапада”, разказва Яна.

Услугите, които Яна и колегите й предлагат са най-разнообразни. От сечене на дърва и “всякаква работа по къщата” на един възрастен човек, която той не може да свърши сам, до осигуряване на прегледи и други медицински грижи и попъляване на документи.

Здравните услуги са безплатни, а програмата за помощ в дома е финансирана 90% от дарители. “Много държим да има и самоучастие, тъй като възрастните хора трябва да оценяват какво се прави за тях и какво облекчение носи това, най-вече защото домашният помощник е човек от село, който също се нуждае от заплащане”, разказва Рупева. Доплащането за домашен помощник е около 15 лева за цял месец, което осигурява ежедневно едночасово присъствие при нуждаещия се.

По този начин Яна и осемте й колеги всъщност осигуряват не само помощ за нуждаещите се, но и работа за хора, които нямат препитание.

“Имаме и Патронажна кухня, обслужваща възрастни хора и хора с увреждания от няколко села”, допълва картината Рупева. Тя уточнява, че абонаментът за нея е 75 лева за три различни ястия дневно. Доставката се извършва веднъж на ден, но порционът ни е голям, казва тя. “Менюто ни е вкусно, с продукти добро качество”, допълва Яна. И продължава през смях: “имахме проблем да научим хората от този край да ядат крем супи, защото те не са характерни за местното меню. Някои смятаха, че им вземаме парите, а не им слагаме месо, а само пасираме зелении”.

Рупева обяснява и защо избира Северозападна България, където дори се мести да живее, за да развива проекта си, пред родната й София. “И в големите градове възрастните хора имат проблеми”, започва тя. Но веднага след това изброява всичко, с което се сблъскват пенсионерите в селата: достъпът до лекар е веднъж седмично, когато го има; няма аптека; хлябът не идва всеки ден; няма транспорт и няма как да се свърши “елементарна документална работа, а такава понякога се налага”. Ето защо Рупева избира да помага в община Мездра.

Към проект “Севернозапад” работи и трудотерапевтична работилница за сувенири, в която работят лица с интелектуални затруднения, израснали в институции. “Опитваме се да развием услугите и към общността, за да можем да допълваме бюджета си, но към момента фокусът ни е към възрастните хора, защото те се нуждаят от нас”.

На въпрос дали дотолкова е развила проекта си, че да може и тя самата да се издържа от него, Яна се усмихва по телефона и казва твърдо: животът на село е по-евтин. После добавя, че да – би могла, но за щастие това не е единственият й доход.

Ваня Русева