Categories: Свободна Европа

Твърде близо до Белия дом. Кой е Илон Мъск, който взе да се меси в Европа след избирането на Тръмп

За него не е новост да нападне словесно някой световен лидер, да критикува политики на държави или открито да се подиграва на хора. Нарича го свобода.

Досега единственият проблем с действията му беше, че може да взема еднолични решения за една от най-големите социални мрежи и начина, по който се провеждат разговорите в нея.

Но след изборите в САЩ той вече има друга роля, много по-близка до официалната политическа власт. Той е един от хората, които стоят най-близко до бъдещият президент – Доналд Тръмп.

От популярността и влиянието му изглежда е притеснен и самият Тръмп. Преди седмици на него му се наложи да каже, че съветникът му няма да е президент и че Тръмп е в „безопасност“.

Естествено, става въпрос за Илон Мъск, който от най-богатият човек на света и лидер в редица области, вече се превърна и в силна политическа фигура.

В последните седмици той на няколко пъти публикува остри коментари за политиките в няколко европейски страни като Германия, Великобритания и Украйна. Изказванията му предизвикаха остри реакции.

Логичен стана следният въпрос – могат ли тези атаки да се превърнат в официална политика на Вашингтон и до какво може да доведе присъствието на Мъск в Белия дом.

Пътят на Мъск към успеха

Към днешна дата богатството на Мъск се оценява на повече от 400 млрд. долара. Пътят му като сериен предприемач започва още през 90-те. Първата компания, която основава, е Zip2. Тя предлага онлайн гидове за градове, както и телефонни указатели.

Следващите му стъпки са във финансовите услуги с x.com и PayPal.

Мечтата на Мъск да отведе човечеството на Марс е отразена в компанията Space X, основана през 2002 г. Тогава той влага 100 млн. долара лични средства, а целта е разработването и производството на ракети, които да осигурят по-лесен достъп до космоса. През годините компанията получава милиарди субсидия от американското правителство.

От Space X се ражда и Starlink – флотилията от сателити, която предоставя сателитен интернет в целия свят.

Компанията, с която най-често е свързван Мъск, е Tesla. Към 2024 г. тя достигна производство от над 1,5 млн. автомобила и приходи от близо 100 млрд. долара.

Мъск е основател, изпълнителен директор или водещ акционер в още редица компании, свързани със строителство, развитие на изкуствен интелект, медицина.

През 2022 г. той придоби една от най-големите социални мрежи в света – Туитър. По-късно я прекръсти на Екс и обяви намерението си да я превърне в „апликация за всичко“ – социална мрежа, търсачка, място за плащане на сметки и др.

Завоят към консерватизма, сближаването с Тръмп и влизането в Белия дом

През годините, в които трупа успехи в бизнеса си, Мъск по-скоро страни от политическите кръгове и борбата за власт във Вашингтон. По време на управлението на Барак Обама, той прави няколко посещения в Белия дом, за да събере подкрепа за развитието на Tesla и Space X, но нищо повече.

Преди 2024 г. приближените му казват, че гледа на даренията само като на „необходимото зло“.

През годините самият Мъск се определя като независим, някъде по средата между демократите и републиканците – „социално съм либерал, икономически съм консерватор“. Медиите пък често му лепят етикета на либертарианец, въпреки субсидиите и договорите, които сключва с държавата.

Американските медии коментират, че неговият завой към по-консервативни позиции идва по време на пандемията от COVID-19. Тогава Мъск започва често да разпространява неверни или конспиративни твърдения с публикации в Туитър.

Самият бизнесмен казва, че промяната в политическите му възгледи се дължи най-вече на отношението на дъщеря му Вивиан. Тя публично се разкрива като трансджендър, променя името си и прекъсва всякакъв контакт с Мъск, като го обвинява в това, че я е потискал.

Мъск на свой ред обвинява за решението на дъщеря си „мозъчния вирус woke”, който той свързва с либералите.

Woke, от английски „събуждане“, се използва като събирателно за културата на осъзнаване на проблемите на различни групи, свързани с етническия им произход, сексуалното им самоопределение или др. Терминът се използва и саркастично като събирателно за всички леви и либерални политики, които за противниците им са грешни по подразбиране.

Открито Мъск обяви подкрепа за Тръмп едва през 2024 г. Той се превърна и в един от крупните дарители по време на кампанията му и влезе в най-близкия политически кръг на републиканеца.

Мъск дори каза, че изборите през ноември могат да са „последните свободни американски избори“ в случай на загуба на Тръмп.

След победата си Тръмп каза, че ще даде власт на Мъск в новосъздаденото Министерство на правителствената ефективност. Засега тази позиция изглежда ще бъде неформална, а ролята на бизнесмена ще бъде повече на съветник на администрацията.

„Намеса“ в Германия, Великобритания и Украйна

Седмици след избирането на Тръмп, Мъск, кой вече е в новата си роля, нападна политици и управляващи в някои от най-големите европейски страни и изрази подкрепа за крайнодесни политически формации в тях.

Най-голям отзвук получи подкрепата му за крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Освен в Екс, той я изрази и в изданията Велт и Зонтаг. Той определи АзГ като „последната искра надежда“ за страната и нарече обвиненията към партията в крайнодесни позиции и екстремизъм фалшиви.

Подкрепата на Мъск за АзГ дойде по-малко от два месеца преди предсрочните избори в Германия след загубата на властта от канцлера Олаф Шолц. Самият Шолц отправи критики към Мъск, а лидерите на Християндемократическия съюз (ХДС) и „Зелените“ Фридрих Мерц и Робърт Хабек определиха действията на милиардера като намеса в германската политика.

Мъск реагира така, сякаш изобщо не беше повлиян от реакциите. Той проведе интервю с лидерката на АзГ Алис Вайдел, което се превърна в размяна на похвали между двамата събеседници.

Атаките на Мъск срещу Великобритания бяха още по-директни. Той обвини настоящия премиер Киър Стармър, че докато преди десетилетие е бил прокурор е прикривал сесксуално насилие над момичета от страна на различни банди.

Мъск призова за „затвор за Стармър“, а по-късно пусна анкета, в която хората можеха да гласуват дали „Америка трябва да освободи гражданите на Великобритания от тяхното тиранично правителство“.

Мъск нападна и лидера на крайнодесните популисти Найджъл Фараж за това, че няма достатъчна воля да промени страната си. За повод послужи отказът от подкрепа за освобождаването на многократно осъждан крайнодесен агитатор.

Под ударите на Илон Мъск попаднаха още лидери в Италия, както и премиерът на Канада в оставка Джъстин Трюдо.

Освен всичко друго Мъск пусна анкета и за собствения си план за мир в Украйна, който включва предаване на Крим на Русия, отказ на Киев от присъединяване към НАТО и провеждане на нови референдуми в частично окупираните от Русия четири украински области.

Това беше посрещнато с критики от страна на Киев, а Зеленски пусна собствена анкета, в която попита „Кой Илон Мъск харесвате повече – този, който подкрепя Украйна или този, който подкрепя Русия“.

За нито едно от изказванията си Мъск не срещна съпротива от Тръмп, а някои медии все по-често коментират въпроса дали мислите на милиардера не се припокриват с мнението на бъдещия президент.

Arhiv