Тежък е животът на българина зад граница. Вижте перипетиите, през които мина Катя

Българка съм!

20 години бях пощенски служител в град Мизия, в който бях омъжена.

След 25 години психически и физически тормоз от съпруга и след, като и двете ми дъщери се омъжиха, реших и напуснах България.

2006-та година тръгнах с болна с щитовидната жлеза,която лекувах в България 10 години. Българка ми продаде работа си в Италия за 200 лева – гледах баба, но плащаха много малко. Научих езика успях да си намеря сама друго семейство. Попаднах на баба и дъщяря – добри хора. След кратко време ми помогнаха и оперирах щитовидната жлеза.

[ad id=“225664″]

Продъжих да ходя на работа. След това дойде трагедията с очите – виждах двойно.

За радост попаднах на добър хирург, който ми оперира очите. Оперирах се и пак продължих да работя.

През 2010 на 13 юни изпаднах в безсъзнание. Закараха ме в бърза помощ и ми направиха скенер. Установиха спукани мозъчни аневризми – кръвоизлив в мозъка. По спешност ме оперираха. След един месец се наложи отново да ме оперират.

След излизането от болница в Катанзаро продължих да работя при същото семейство. След година на един от прегледите във Флоренция установиха, че за трети път трябва да ме оперират. Оперираха ме! Започна битка за живот!

Бях съвсем сама, не можех да пътувам, но се справих!

[ad id=“263680″]

2017 година месец ноември света се срутва над мен -при преглед се установява рак на гърдата.

Преписаха ми 16 химиотерапия и един месец лъчетерапия. Напуснах работа. Подадох молба за пенсия. Получих пенсия – 280 евро месечно. Само наема ми на квартирата е 250 Евро.

Боря се съвсем сама! Има българи в града, но българина е студен човек. В чужбина, ако не си полезен оставят те на улицата. В България немога да се върна. Не видях, как израсват внуците ми. Нямам майка и баща. Останаха само двете ми дъщери , който плачат всеки ден. С тях се виждам на скайпа.

Къде да се върна в българия? При кой?

Оставена и забравина от близки и приятели. Мъките ми нямат край!

КАТЯ

Източник: http://www.bgnow.eu