Categories: Свободна Европа

„Тези лица“. Наистина ли прокуратурата е разследвала твърденията на САЩ за корупция

Корупционни договори, подкупване на съдия и други длъжностни лица, манипулиране на законодателство. Това са все конкретни твърдения на финансовото министерство на САЩ, заради които то увеличи българските представители в списъка си със санкционирани за корупция с още петима.

Към вече ударените по глобалния закон „Магнитски“ Делян Пеевски, Илко Желязков и Васил Божков бяха добавени Владислав Горанов, Румен Овчаров, Николай Малинов и бившите шефове на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов и Иван Генов. Великобритания пък на свой ред санкционира Пеевски, Желязков и Божков.

Последваха критики към прокуратурата, че бездействието ѝ срещу политическата корупция е донесло пореден „шамар“ на страната. Последваха и призиви към обвинението да разследва новите данни.

„Ние приветстваме подкрепата на нашите партньори от САЩ и Великобритания. Това всъщност е открита подкрепа именно на нашите действия“, отговори заместникът на главния прокурор и директор на следствието Борислав Сарафов.

Последва и позиция на прокуратурата, че „отдавна е предприела всички необходими действия в съответствие с компетентността си по Конституция и закон спрямо всички санкционирани български граждани“.

Наистина ли обаче българското държавно обвинение е разследвало последната информация, оповестена от Вашингтон?

Всъщност, досегашните действия на прокуратурата спрямо новите петима санкционирани се изчерпват с разследвания, които или нямат общо твърденията на американското правителство, или са пазени в тайна.

В тайна остават и мотивите, с които държавното обвинение отказа да образува разследвания срещу Делян Пеевски и Илко Желязков по проверките, които бяха образувани след наложените им през 2021 г. американски санкции.

Какво казва Вашингтон

Подобно на първата порция санкционирани по „Магнитски“ в България, причината сега отново беше участие в корупционни практики. Данните на американското правителство включваха някои конкретни твърдения.

Владислав Горанов беше уличен, че докато е бил финансов министър от ГЕРБ „е участвал в корупционна схема, в резултат на която български длъжностни лица са получили десетки милиони евро в замяна на благоприятно законодателство, облагодетелстващо кръгове в хазартния бизнес“.

Това описание съвпада с твърденията на Васил Божков, че в продължение на години е бил подложен на схема за изнудване от Бойко Борисов и Горанов, за да се възползва хазартният му бизнес от по-ниски държавни такси. Намиращият се в изгнание в Дубай бизнесмен неведнъж е казвал, че е предал на бившите управляващи от ГЕРБ общо 67 милиона лева.

За Румен Овчаров беше посочено, че „многократно е участвал в корупционни договори в сферата на енергетиката с руски енергийни компании, получавайки подкупи и други облаги в замяна на договори с фиксирана цена за руски газ и ядрено гориво и договори за поддръжка на АЕЦ“.

Министерството на финансите на САЩ каза още, че той „се е облагодетелствал от завишените цени на българската енергия чрез въвеждането на ненужни посредници на пазара на електроенергия“, както и че „е получил повече от 5 милиона евро в сметки в офшорни банки, откакто е бил министър на енергетиката“.

Вашингтон съобщи още, че Овчаров, Александър Николов и Иван Генов са уличени в „корупционно пренасочване на договорите за услуги за АЕЦ „Козлодуй“ към собствените си бизнес интереси“, както и че поне до 2020 г. Овчаров е получавал „част от приходите“ на фирми, спечелили договори с централата.

За Николов и Генов се добавя, че са се съгласили да получат подкуп от 5 милиона лева „от чуждестранни лица на ръководни длъжности в ядрената енергетика срещу гаранции по договорите на АЕЦ „Козлодуй“. По отношение на Генов се уточнява, че дори след напускането си от централата е поискал от бизнесмени рушвет от 3 милиона лева, „за да улесни преразглеждането“ на договори в полза на техни компании.

САЩ обявиха за Николай Малинов, че „е подкупил български съдия“, за да му позволи да пътува до Русия.

За Николай Малинов САЩ обявиха, че „е подкупил български съдия“, за да му позволи да пътува до Русия, за да получи орден от руския президент Владимир Путин. Този сюжет напълно се припокрива с историята около бившия специализиран съдия Андон Миталов, на когото Вашингтон забрани да влиза на американска територия. Бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпео каза през февруари 2020 г., че САЩ са му наложили тази мярка заради „корупционно поведение“.

Това са обвиненията на САЩ. Сега ще ги сравним с работата на българските институции.

Какво е внесено в съда

Първият институционален коментар от прокуратурата дойде от Борислав Сарафов. Той каза пред БНТ в събота, че и петимата, уличени от САЩ в корупция, вече са били обект на проверки и разследвания, а някои дори са изправени пред съда.

„Почти целият списък е познат на нас, ние работим срещу тях, срещу някои вече се водят съдебни производства, срещу други са в досъдебна фаза. Всъщност тези лица са наши цели и наши обекти. И ние работим срещу тях, и именно този списък е подкрепа именно за нашите усилия“, каза Сарафов.

Като примери той посочи обвиненията, по които пред съда са изправени Румен Овчаров и Николай Малинов. Проверка на Свободна Европа обаче показа, че тези обвинения не включват нито едно от конкретните твърдения, с които САЩ мотивираха санкционирането на двамата.

Овчаров е подсъдим за умишлена безстопанственост, нанесла щети на „Мини Бобов дол“. Делото е свързано с договор за отдаване под наем на активи на мините на друго дружество – „Ораново“, сключен през 2006 г., когато Овчаров е министър на енергетиката. По това дело той беше осъден условно на две години от Апелативния специализиран съд, но след това Върховният касационен съд върна случая за ново разглеждане на втора инстанция. В момента той е в Софийския апелативен съд заради закриването на спецправосъдието.

Другово обвинение, повдигнато на Овчаров, беше за безстопанственост покрай проекта за строеж на АЕЦ „Белене“. Евентуалното престъпление на бившия министър отново беше извършено през 2006 г. За разлика от случая с „Мини Бобов дол“ обаче, този обвинителен акт беше внесен в съда едва 9 месеца преди изтичането на абсолютната давност. Затова Овчаров така и не стана подсъдим по това дело.

Нито едно от тези обвинения няма общо с твърденията на САЩ, че Румен Овчаров е получавал подкупи във връзка с договори за газ, ядрено гориво или ремонти в АЕЦ „Козлодуй“.

Срещу Николай Малинов в момента има дело в Софийския градски съд по обвинение в шпионаж в полза на Русия. Не е известно в обвинителния акт по този случай да присъстват данни за подкуп, даден на съдия. Въпреки това Сарафов каза в събота, че „респективно, прокуратурата и срещу него си е свършила работата“.

И това обвинение няма общо с конкретното обвинение на САЩ, че Малинов е подкупил съдия.

В сряда последва позиция на ръководството на прокуратурата, в която се посочва, че спрямо Овчаров и Малинов „отдавна са внесени обвинителни актове за извършени от тях престъпления, свързани с корупция и шпионаж в полза на Руската федерация“.

„Отделно от това, обстоятелствата, изложени в списъка за българските граждани Р. Овчаров, Ал. Николов и И. Генов, са предмет на разследване по вече образувано досъдебно производство“, допълниха разследващите.

Свободна Европа изпрати писмено запитване кога е било образувано това производство и за какво престъпление, но до редакционното приключване на текста не беше получен отговор.

„Предмет на разследване“

По повод твърденията на САЩ за „корупционна схема“ в хазарта с участието на Владислав Горанов директорът на следствието каза единствено, че „вече бяха правени някакви проверки в прокуратурата“. Но не уточни дали те са завършили и с какъв резултат.

За бившия финансов министър е известно, че беше обект на проверка във връзка с информацията, че живее безвъзмездно в предоставен от кръстника му луксозен апартамент. Тя обаче завърши с отказ за образуване на разследване, а мотивите останаха в тайна.

Проверка имаше и във връзка с твърденията на Божков, че е бил изнудван от Бойко Борисов и бившия му финансов министър. Думите на обвиняемия хазартен бос публично бяха неглижирани от главния прокурор Иван Гешев, който каза, че „не си е причинил“ дори тяхното прочитане.

В крайна сметка по случая беше образувана прокурорска проверка, чийто развой към днешна дата не е известен. Единственото съобщение по темата беше разпространено в края на юни 2020 г. То гласеше, че според ДАНС пари, теглени на каса от банкови сметки, чийто титуляр е Божков, са били предавани „лично, единствено и само на него“ в офиса му на столичната ул. „Московска“ 43.

След обявените от САЩ данни за Горанов, от прокуратурата все пак информираха в позицията си в сряда, че те са „предмет на разследване по вече образувано досъдебно производство“. Кога е образувано то, за какво престъпление и има ли повдигнати обвинение по него обаче не се уточнява.

Посочва се единствено че през април 2022 г. на Обединените арабски емирства е била изпратена молба за разпит на Божков в качеството му на свидетел, но по нея досега няма отговор.

В останалата част от позицията на прокуратурата се изброяват отдавна известните обвинения, повдигнати на Божков, както и на Александър Манолев, Петър Харалампиев и Красимир Томов, на които САЩ забраниха да влизат на американска територия през 2021 г.

Държавното обвинение припомня, че спрямо Пеевски и Желязков също са извършени проверки във връзка със санкциите им по „Магнитски“, но „в постъпилата в прокуратурата информация не се съдържат данни за каквито и да било престъпления“.

Все още не са огласени мотивите, въз основа на които е направен този извод.

А изводът от всички тези факти е, че българските институции не са разследвали досега конкретните обвинения, описани от Министерството на финансите на САЩ.

Arhiv