Телефонен разговор с любимата от понеделник сутрин (цитирам по памет)

– Алоо, кажи, Норо.
– Събудих ли те, меченце?
– Да.
– Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно.
– Добре.
– Хайде спинкай си, няма да те занимавам… само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е?
– Не.
– Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия?
– Ще пусна пералнята.
– Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата(ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли?

[ad id=“225664″]

– Да.
– Лъжеш.
– Да.
– Кога ми е рожденият ден?
– Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство.
– Мразя те.
– И аз.
– Какво и ти!?
– Обичам те.
– Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен!
– Мисля си.
– Кога?
– Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите.
– И какво по-точно?
– Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях.
– Много смешно – идиот. Едвам те понасям.
– И аз.
– Какво и ти!?
– Обичам те.
– Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката.
– Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи.
– Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб.

[ad id=“263680″]

– И аз.
– Между другото ми дойде.
– Пак ли?
– Да.
– Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре?
– Нищо не пречи да пробваш, Кольо!
– Добре.
– Айде изчезни… после ще ти се обадя… и без това днес не ми се говори…

Никола Крумов – https://www.facebook.com/KrumovNikola/?fref=ts