Телефонната измама

Най-лошото качество на жените е, че ни подценяват. Може би последна топла септемврийска неделя. По обед грижливо си нареждам чашите и мезетата – ще гледам радостно мачове цял ден. Нора се прибира с три торби покупки(повечето бира).

[ad id=“225664″]

Изглежда по-нервна от обикновено – блъска шкафовете, като прибира продуктите, но оглушително мълчи. Злобно слага обяда(пиле с ориз), налива си вино, а мен нарочно ме забравя и трябва да ставам. Храним се пред новините по втора. Прогнозата за времето. Явява се Емо Чолаков. Котката Ивелина изскача от някъде и почва да го бие с юмручета по екрана, защото и тя като мен никога не може да разбере, какво точно ще е времето представено от тоя тип(любимата го обожава). Ивето обръща главичка дали я гледам как боксира, а на смеха ми отвръща с още по-свирепи атаки по синоптика. Нора тръшка съдовете в мивката и права търпеливо изчаква да свърши спорта. От напрежението можеш да си направиш сърми. „Кольо, ти си простак.” Мълниеносен удар от алигаторска кобра(извънземна зла змия в норвежката митология, която с едно ухапване убивала два декара картофи). „Слез пред входа да нацепиш дървата на баба Дора.” Сетне с по-мек тон: „Аз ще ти се отблагодаря после.”

[ad id=“263680″]

Успешно ме манипулира, сякаш тя няма да се изопне от кеф. Скимтя, като някоя гипс шпакловка падаща в сух кладенец, но се заемам. Взимам си манарата, а Нора страдалчески мъкне пълната с бири хладилна чанта. Резачът почти е приключил. Каня го да пийнем и сядаме връз дървата, но за кратко щото моята си е подострила очите и ме гледа кръвогладно. Три кубика са нищо за мен – аз на село колко дърва съм нацепил. Почвам да въртя брадвата, а Нора събира в чували. Казва, че можело да си почивам, като ги нося до мазата на старицата!? Събират се комшии, които също искат да помогнат, но змиеподобното не им дава с цел бедната баба да не трябва и тях да ги черпи после. Норката иска да цепи, а пред блока се събират хора. Загорялата и тънка кожа лъщи от пот на слънцето. Памучни панталонки и потниче, очертаващи слабото медоносно тяло(няма много цици, но са твърди на преяла лястовичка). Замахва… цепи от раз – способно момиче. Тълпата расте.

[ad id=“236993″]

Явно сутринта е забравила да си обръсне мишниците и едвам наболите косъмчета водят по-дъртите съседи до екстаз(лесбийките от втория ще си счупят краката да се приберат възбудени). Работата е свършена… С цялата жажда на тоя и оня сваят надигам бирената бутилка… Пхххпфуууууукккккзтхтууууууууууйогххххх… отврат… погълнал съм половината от маслото на моторния трион. Повръщам черна смазка с ориз и пилешки кожи, а през носа ми излиза обедната салата от едро нарязани краставици. Вечерта отиваме в баба Дора. Старицата с любов се е постарала да ни сготви хубави неща(Нора скришом попълва хладилника и). Пием и се смеем(разказвам как навремето, нарочно повърнах в лещата на един приятел, когото много уважавам).

[ad id=“236999″]

Изведнъж старата жена се разплака. Прегръщаме я, питайки тревожно какво се е случило. Не иска да каже, но след като настояваме, ни разправи, как мургави измамници и отмъкнали 500-те лева за погребение. През нощта мислих много (дори не се сетих да вложа пръчката си в разлистеното тяло на скъпата). На сутринта имам план. Набарвам един ром-клошар пред блока, давам му пет лева и обяснявам, че ако дойде с мен и позволи да му шибна един в брадата, ще го почерпя с десет пъти по толкова пари. Той вика, че никога не бил печелил 20 лева и се съгласява. Водя го към дома на старицата. Точно така… ще играя театър. Предварително му давам петстотин лева в плик, голям нож, плюс пластмасова имитация на полуавтоматичен „Колт”. Влизаме в коридора. Напрежение и крайна нервност. От едната страна сме аз, Нора(с Ивка на ръце) и баба Дора. От другата ромът. Тъкмо да разясня на моите, че съм хванал мошеника и тоя, съвсем не по сценарий, изкара пистолета и ножа в поза нинджа.

[ad id=“218001″]

Моите се уплашиха. Тръгвам да го ошамаря, но настъпвам главата на забравената от снощи брадва… като махало сапът се забива в размножителните ми принадлежности… Болка… болка… агонията ме подсича на колене, сълзи като пъпеши лазят по брадата ми, а устата трепери от тикове… Имам чувството, че едното ми топче е зад ухото, а с другото китайци играят тенис на електрическа печка. Ситуацията е следната – аз(разбит, сломен, изтърбушен) и трите съжаляващи ме жени, а отсреща свирепо въоръженият, жесток престъпник мародер, който ме умолява да му взема парите, че да избяга.

[ad id=“225664″]

Безпомощен се довличам на четири крака до него, а злодеят тъпче кинтите в тениската ми. С мъка му набутвам една петдесеттачка в джоба и плачейки мъжествено го прогонвам. Дадох парите на старицата, а тя щастлива ме благослови. Вкъщи ще ме лекуват. Легнал съм напреки на дивана в поза бремена нигерийка в десетия – разчекнат с крака вирнати на два стола. Нора прави прорез на боксерките и внимателно вади яйцата ми, полагайки ги в любимия ми кастрон за супа пълен с лед. Върховно – страданието намалява значително. Лигаво се усмихвам… От масата Ивето дебне нещо… Скача… Чак когато е във въздуха разбирам(не съм от най-прозорливите), че навярно е помислила топките ми за плъх… Нямам време за реакция.

Източник – Никола Крумов

https://www.facebook.com/KrumovNikola/posts/889593244428818