Теодосий Спасов, „кавалджията на планетата“. Съпругът, бащата. Корените

Изложба, наречена „Антарктида“ на страхотния кавалджия джазмен Теодосий Спасов може да се види от вчера в Музея на фотографията в Казанлък. Това е втората фотографска изложба на очарователния Теодосий, дебютната бе през декември миналата година и бе подредена във фоайето на БНР в София.

Милчо Левиев нарича Теодосий Спасов „Кавалджията на планетата”. Дали и след Антарктида е точно това. Кавалджията не се колебае, донесъл си от Антарктида „най-ценното – духовно-емоционален компас. Компас как да живея, да съхранявам енергията си, себе си като индивидуалност. Сега е особено важно, защото околните сили при тази сложна ситуация с пандемията биха ни деформирали трайно. Донесох снимки, много ценни приятелства с истински стойностни хора.“

Теодосий Спасов е роден на 4 март 1961 година в Исперих, израства в близкото село Белица, където баща му е секретар на читалището. Деветгодишен започва да свири на кавал, обучаван от местния самоук музикант Димитър Йовчев. След това семейството му се премества в Панагюрски колонии, където той свири на акордеон.

Женен е за актрисата от Народния театър Бойка Велкова. Създали хубаво семейство преди близо 30 години.

Бойка и Теодосий се запознали в Пловдив, в концертната зала на Филхармонията. Имало хубав празничен концерт. „Запозна ни стария кмет на града Начо Кръстев, с когото добре се познаваме и уважаваме“, спомня си Бойка Велкова. Ръката й Теодосий не поискал от баща й, както му е редът, а от нея самата. „Стана някак много хубаво и мило“, умилява се днес актрисата.

Започнали съвместния си живот в жилището на бойкините родители в София. Случило се възрастните да се преместят на друго място, младото семейство останало само – нанесли се и заживели заедно. До ден днешен всичко помежду им е споделено. „Теодосий пазарува и готви, аз също го правя с удоволствие. Когато веднъж го попитах – кой те накара да сготвиш толкова вкусно, да подредиш масата, да налееш виното, той ми отговори – любовта! Казвам го и в моята пиеса „Пътят към Афродита”, защото е самата истина“, доверява Бойка.

С тръпка си спомнят сватбеното си пътешествие до Канада. „Отидохме да разгледаме тази далечна страна, да се видим и с приятели. Винаги е хубаво да се пътува, да се преживее нещо хубаво“, разказва съпругата на музиканта и негова муза.

През 1975 година Спасов постъпва в Средното музикално училище в Котел, където първо го обучава кавалджията Румен Мутафчиев. Наред с официалната учебна програма, той е повлиян от местните цигански музиканти и от набиращата популярност по това време сватбарска музика. След като завършва училището през 1980 година служи в армията в Балчик, като свири на кларинет във военен оркестър.

Теодосий Спасов с фотоизложба в Казанлък

След военната си служба Теодосий Спасов отива да учи в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив със специалности „Ръководство на народни състави“ и „Кавал“. Наред с обучението си той започва да свири с професионални музиканти от различни жанрове, което поставя началото на характерното за кариерата му съчетаване на разнопосочни влияния.

През 1983 година прави първите си записи в Радио „Пловдив“, работи с фолклорни ансамбли и танцови състави, свири по сватби с някои от водещите имена в преживяващата своя разцвет сватбарска музика, като Георги Янев, Петър Ралчев, Конушенската група, Оркестър „Канарите“. По това време започва да свири и джаз с групата „Джаз линия“ на Веселин Койчев и Дочо Панов, по-късно и с Йълдъз Ибрахимова.

Теодосий Спасов пръв засвири джаз на кавал, показа неограничените възможности на този народен инструмент. В авторските си пиеси умело съчета елементи от българската народна музика и презокеанския джаз. Спасов жъне големи успехи чак до Бродуей. Порастналият им син с Бойка Тео е избрал да учи международни отношения в Шотландия. 

Според майка му, синът на Теодосий и Бойка е артистичен и музикален като тях двамата. „Притежава  и от двете качества, има дарба и това е една прекрасна смес“, озарено обяснява майката актриса. Не крие, че любовта към Теодосий я е научила най-първо на смирение, да се поставя на мястото на другия, да разбира повече хората, да ги слуша и изслушва. И не само това…

Семейството има много любими неща, които прави заедно – двамата или тримата. Обичат да четат, да ходят на кино. Обичат да готвят, обичат хубавото вино. Обичат да пътуват из България и когато имат време – в чужбина. „Човек винаги трябва да намира време да пътува“, съгласни са и двамата.

Теодосий Спасов разработва свой собствен, уникален стил на свирене. Неговите изпълнения са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. В последните години пише музика за симфоничен оркестър и кавал. Свири с фолклорни състави, с именити български и чужди музиканти, между които Димитър Лавчев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Анатолий Вапиров, Петър Ралчев, Стоян Янкулов-Стунджи, Ангел Димитров, Румен Тосков, Христо Йоцов, Пейо Пеев, проекта Балкански, групата на индийския перкусионист Трилок Гурту, Раби-Абу Халил, Г. Велес, Д. Лийбман, Енвер Измаилов, Арканхел, формацията Балкански Коне, Мирослав Тадич, Влатко Стефановски. През 1995 г. списание „Нюзуик“ го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. В рубриката „най-доброто от Изтока“ е отбелязано: „Спасов създава нов музикален жанр.“

„Родил съм се в Исперих, родителите ми са живеели в с. Владимировци. По-късно сме отишли на квартира в селото на баща ми Белица, до Тутракан. Хазяйката имаше внучка Ира, по-голяма от мен, заедно играехме. Баща ми ми даваше 5 стотинки за вафла. В центъра имаше работилница за лимонада, често минавах оттам – харесваше ми миризмата на лимонадата. До нея растеше коприва. Лимонадаждията ми каза веднъж:  „Ако не слушаш, ще ти нашаря дупето с копривата.” Никога не се случи това. Ходехме семейно на кино в читалището. Помня, отидох до тоалетната на киното, минах покрай една врата, от която се чуваше музика. Свиреше комбо група за забавна и джаз музика“, разказва легендарният кавалджия.

Майка му Пенка била учителка, знаела турски, била подходяща да учи местното туркоезично население. Първите песнички в детската градина Теодосий научил на турски. Баща му Спас учил за шивач. Работел обаче като инструктор-шофьор, но и ръководел местната самодейност – създал драмсъстав от даскала, агронома, имало и по-млади. „Мъкнеха ме по театрални прегледи на читалище „Христо Ботев”“, смее се Теодосий днес.

Освен концертните си изяви, харизматичният музикант участва в записи за филми, театрални спектакли. Носител на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), „Музикант на годината“ (1997) и (2002), Статуетката на Аполон Токсофорос, за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). Има издадени над 20 компакт-диска със солови изпълнения и с различни музикални формации.

През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон. Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).

Към изкуството го насочили и двамата му родители. Татко му му купил акордеон още като се родил. Сложил го до кошчето – 80 баса, червен „Велтмайстер”. Искал Теодосий да стане музикант. После заменили акордеона със 120 баса, авангардният ни кавалджия  го пази досега.

На село записали Теодосий в детската музикална школа за народни инструменти – били 6 момчета, останали двама. На кавал ги учел бай Калин. „В музикалното училище в Котел сбъднах амбициите и фантазиите на баща ми. За него ме подготви другарят Нешев, аз пеех добре“, връща лентата световноизвестният днес кавалджия.

***

„Бяхме на Панагюрските колонии, поръчах на баща ми да ми купи хилка за федербал от Пазарджик. Той ми донесе кавал, ракета и топки. С майка отидохме на изпитите в Котел. „Не влагай амбиции”, каза баща ми. Комисията беше сериозна. В нея беше Негово кавалско величество Никола Ганчев. Явих се по къси панталонки. „От тоя ще стане нещо”, каза с ниския си глас той. Другите деца бяха облечени в народни носии, аз с детски панталонки. Явно тогава съм счупил канона. Не съм спазвал канона, продължих да свиря с мои дрехи. Още се уча на кавал – бездна е това“, казва Теодосий Спасов.

В Котел школата била много силна: „Така ни образоваха, че излизайки на 20 г., бяхме готови за сцена, записи, всичко. Подготвяха ни за заместници на остаряващото поколение музиканти в ансамбъл „Филип Кутев” и другите знакови състави.“

В казармата му провървява и става известен. „Казарма карах в Балчик. Вече беше ми се чуло името на музикант. Има една интересна случка. С баща ми се разхождаме в Силистра покрай ресторант със сватба. Музикантите почиваха. Един от тях извика „Ето го Теодосий Спасов”. Казах, че отивам в казармата, а той: „А в Балчик искаш ли?” Взе ми данните. Беше старшина Иван Малев от под. 24600, Балчик. След два дни бях в школата за шофьори, Балчик. Остригаха ни. Старшината изкомандва: „Спасов с кавала в офицерския стол.” И така попаднах на първия офицерски банкет в живота ми. Две години изкарах така. Бяхме регистрирани като трудоваци, през зимата в лют студ редяхме бордюри в дебели шинели. Не мислех за ръцете си. Преди уволнението станах и пощальон за малко. Музикалната група на старшина Малев се разчу чак до Сливен. Ходехме много по сватби, плащаха ни“, разказва с носталгия и с неповторимата си усмивка Теодосий Спасов.